Акад. Иван Миланов: Живот с болест на Паркинсон

ivan milanov

Акад. Иван Миланов е директор на Университетската болница по неврогогия и психиатрия „Св. Наум“. Завършва медицина през 1981 г., придобива специалност неврология през 1986 г. Защитава специализация по двигателни нарушения в Канзаския университет, САЩ, през 1995 г. и по главоболие – в университета в Павия, Италия. Има над 250 публикации, съавтор е в монографии и учебници.

Акад. Миланов даде специално интервю за в. “Трета възраст“ и сайта Parkinson.bg относно живота с болест на Паркинсон.

 

Акад. Миланов, колко са болните от паркинсон в България?

Около 15 000 души. В напреднал стадии са 30%, а в последен стадий – около 1000 души. Средно след 10 години от началото на заболяването се навлиза в напредналия стадий, а в последния – след още 3-4 години.

Съществуват ли фактори, които „отключват“ болестта?

Няма доказани фактори, които да отключват заболяването. Известно е, че тютюнопушенето предпазва от развитието му поради неясни причини. Това, разбира се, не е решение на проблема. В момента се разработват никотинови лепенки, за да се види дали те могат да забавят развитието на заболяването.

Сходна ли е симптоматиката на болестта с тази на други болести? С кое заболяване може да се обърка най-често?

Най-трудно се различава от есенциалния тремор на Минор, който е наследствено заболяване, протичащо само с треперене. Треперенето при двете заболявания може да се разграничи чрез радиоизотопно изследване, което се извършва в повечето университетски болници.

Как най-общо протича терапията на заболяването и кога трябва да започне лечението?

Лечението на заболяването трябва да започне веднага след неговото установяване с медикаменти от групата на допаминовите агонисти или МАО-инхибиторите и колкото е възможно по-късно (когато се изчерпи лечебният ефект) да се добавят медикаменти от групата на леводопа.

Проблемът на лечението е, че от една страна заболяването прогресира, а от друга рецепторите в мозъка се адаптират към прилаганите медикаменти, което намалява лечебния ефект.

Съществуват ли други методи за лечение освен медикаментозната терапия?

Могат да се прилагат два вида хирургично лечение – дълбока мозъчна стимулация, която все още не се реимбурсира от Здравната каса и парентерално приложение на интестинален гел леводопа с помпа. Всяко от тези лечения има специфични показания и противопоказания и се прилага в терминалния стадий на паркинсоновата болест.

Много често болните, а и техните близки се отчайват, когато чуят диагнозата паркинсон. Какво бихте ги посъветвали?

Това не е най-лошата диагноза, която човек може да чуе. При правилно лечение пациентът може да бъде трудоспособен между 15 и 20 години от поставянето на диагнозата.

 

 

Свързани новини