Световният ден за борба с болестта на Паркинсон бе отбелязан на 11 април в специализираната университетска болница по неврология и психиатрия „Св. Наум“ в София от екипа на болницата и пациентските организации „Национална организация на хора, болни от късен Паркинсон“,“ Сдружение за достоен живот на паркинсониците в България“, „Асоциация двигателни нарушения и множествена склероза“. На този ден стартира информационната кампания „Живот с паркинсон”. В двора на лечебното заведение бяха засадени 350 лалета – символ на заболяването. През 1980 г. холандският градинар Ван дер Велде, също с паркинсонова болест, селектира нов сорт лале и то става символ на заболяването по цял свят. Лалетата за болница „Св. Наум” са специално доставени с помощта на Националния алианс на хората с редки болести.
За новостите в лечението на заболяването и за достъпните терапии в България разказват директорът на „Св. Наум” акад. Иван Миланов и д-р Елена Чорбаджиева.
– На каква възраст хората заболяват от болестта на Паркинсон?
– Паркинсоновата болест засяга хората в средна активна възраст. След 50 г. нараства броят на пациентите с паркинсонова болест. Това не означава, че не заболяват и по-млади хора. Има пациенти и на 40 години, и на 20 години. В България близо 15 000 са болните с тази диагноза, около 10% са в напреднала фаза на болестта или късен паркинсонизъм.
Понякога пациентите идват при нас много късно, защото първите симптоми са неспецифични и човекът не допуска, че може да е болен от това заболяване. Поради това у нас, както и в цял свят, диагнозата се забавя средно с 1-2 години.
– Какви са нетипичните симптоми?
– Симптоми като промяна в почерка, намаляване силата на гласа и загуба на обоняние също могат да бъдат предвестници на болестта. След като се постави диагнозата, разполагаме със всички възможности за съвременно лечение, включително и за директно подаване на лекарство в стомаха и дванадесетопръстника чрез компютърна помпа. Това е метод, който удължава до безкрайност живота на пациентите. Използваме подобен метод с подкожно аплициране на друг медикамент също с компютърна попма. В лечението на късната паркинсонова болест отговаряме напълно на европейските стандарти.
– Разработва ли се принципно ново лечение на Пакинсонова болест?
– Неврологията е пред революция първо в диагностиката. Има данни, че диагнозата може да се постави много рано чрез биопсия на стомашната лигавица.
Освен това на етап клинично проучване са ваксини за предпазване от развитие на паркинсонова болест. Според нова теория паркинсоновата болест е в групата на прийонните заболявания. Прийонът е инфекциозен агент (терминът комбинира първите срички на думите „протеинов“ и „инфекциозен“). Не е вирус, защото няма рибонуклеинова киселина, а един неправилно нагънат белтък. Не е ясно откъде се взима – може да се предава по наследство или да се появи чрез спонтанна мутация.
Теорията за прийонния характер на паркинсоновата болест се базира на факта, че в мозъка на починали пациенти се откриват така наречените телца на Леви с неправилно нагънат протеин. Смята се, че точно този неправилно нагънат протеин унищожава невроните. Когато накрая пациентът развие и деменция, прийоните са обхванали и главния мозък.
В момента има поне три разработки на ваксина, която да спре разпространяването на телцата на Леви. Ако се окажат успешни, за първи път ще можем да лекуваме причината на заболяването. Най-рано след пет години ваксината би могла да навлезе в клиничната практика.
