Акад. Иван Миланов: Хората с Паркинсон вече могат да поддържат добро качество на живот много години

ivan milanov

Осигуряваме го чрез новите терапии, които се прилат при напреднало заболяване и се поемат изцяло от здравната каса

Акад. Иван Миланов, директор на университетската болница по неврология и психиатрия „Св. Наум“ и председател на Българско неврологично дружество даде специално интервю за Parkinson.bg.

Акад. Миланов, какви са първите признаци на болестта на Паркинсон и кога човек трябва да се обърне към специалист?

Болестта на Паркинсон  се развива основно във възрастовата група между 50 и 60 г. Има редки случаи в по-млада възраст, които са генетично обусловени. Всички са убедени, че почнат ли да ти треперят ръцете, значи имаш паркинсон. Това обаче не е съвсем вярно, защото 10 пъти по-често може да се развие треперене при друго заболяване – т.нар. есенциален тремор.

То е наследствено и при него пациентът има треперене на ръцете, но без да е свързано с други симптоми и не води до инвалидизация. В общи линии, то е много доброкачествено заболяване, но, макар и все по-рядко, може да се допуснат грешки.

Преди 15 г., когато здравната каса започна да плаща лекарствата за паркинсон, изведнъж установихме, че в България „има“ огромен брой хора с паркинсон – 50 000 души. По всички разчети те не трябваше да са повече от 15 000. Тогава инициирахме кампания да ревизираме тези пациенти. Оказа се, че огромната част от тях не са с Паркинсонова болест, а именно с есенциален тремор.

Сега избегнат ли е рискът за неточна диагноза и колко са болните от паркинсон?

Те са около 18 000 души и този брой е в рамките на статистическата грешка. Въпросът с точната диагностика вече е много изчистен. Освен това, вече 10-ина години държавата плаща единственото изследване, което може да разграничи паркинсоновия тремор от есенциалния – това е радиоизотопно изследване, при което се оценяват натрупванията в мозъка.

Това изследване далеч не е задължително, прави се само в случаите на затруднение при диагнозата – налага се да бъде проведено при 1 на 10 души. Диагностиката е безспорна, въпросът е, че преди години нямахме толкова обучени невролози, които да разпознават симптомите. Сега въпросите с диагностиката са решени, почти не виждам вече и неправилно лекувани болни.

Какво показват резултатите за ефекта от навременно започналото лечение?

В България разполагаме с всички медикаменти, които са налични и в чужбина. Сложното в лечението на тази болест е, че пациентите трябва да бъдат лекувани много пестеливо, внимателно – с колкото може по-малко медикаменти, защото в един момент всички те престават да бъдат ефективни.

Изтощават се рецепторите в мозъка, променят се невромедиаторите и средно след 15 г. лекарствата спират да действат. Хубавото е, че у нас от тази година здравната каса плаща и 3-те терапии, които могат да се приложат, след като всички други лекарства спрат да действат. Първата е директното впръскване в дванайсетопръстника на лекарство, дозирано от компютър – леводопа/карбидопа интестинален гел с помпичка, което преодолява колебанията в серумните нива на медикамента, приеман през устата.

Това позволява бързо подобряване на пациента, ако е в напреднала фаза на заболяването с изчерпан ефект на лекарствата. Вторият метод е поставяне на допаминов агонист с устройство, подобно на инжекция. Поставянето е подкожно, без оперативна интервенция. И третият, неврохирургичният метод, представлява дълбока мозъчна стимулация – поставяне на електроди в определени структури на мозъка. Това е вече операция, прави се от неврохирурзи.

Трите метода са съизмерими като ефективност.

Здравната каса поема ли всичко необходимо по новите терапии за напреднала Паркинсонова болест?

Те са скъпи, но терапиите и всичко, свързано с тях, се плаща изцяло от НЗОК. Има и обучени центрове за прилагането им. Основният център за поставяне на интестинален гел е при нас, сега има интерес и от други центрове в страната. Поставянето на устройството е лесно, трудно е наблюдението и дозирането на медикамента след това.

Специализирана комисия, базирана в нашата болница, разглежда подадените документи на хора с напреднала Паркинсонова болест и разрешава новите терапии. За всеки метод има критерии, има и противопоказания, има и възможност за избор на пациента. Комисията заседава редовно, няма задържане и чакащи. Предстои да започнем да разглеждаме и пациенти за дълбока мозъчна стимулация.

Новите подходи в лечението промениха ли качеството на живот за болните с късен паркинсон?

О, позитивната промяна е много съществена. Много дълго се борихме НЗОК да започне да плаща и интестиналния гел с помпичката – терапията е скъпа, но продължителността на живота толкова се удължава, че е сравнима с тази на здрав човек. Винаги ще помня един от първите ни пациенти, лекуван с този метод. Той тогава беше прехвърлил 60 г., рибар, от Бургаско, който ни изпрати видеоклип как живее преди лечението и как след старта му отново плува в морето. Убедително е да го видиш.

Сега съм спокоен да кажа, че всичко съвременно, което се прилага при паркинсон в чужбина, се прилага вече и у нас. В момента няма слаба точка в поведението ни спрямо това заболяване. Имаме алгоритъм за лечение, обновяваме го периодично.

Същевременно, в световен мащаб все още няма по-дефинитивно решение за лечението на тази болест, въпреки че има нови теории и вървят много проучвания. Ето, разработват се дори ваксини, тъй като има теория, че паркинсоновата болест е прионно заболяване (инфекциозно). Дано скоро и при тази диагноза да преживеем същия бум на иновации, както при множествената склероза, спиналната мускулна атрофия и др.

Необходими ли са промени в начина на живот и специален режим за пациента?

Не, напротив, казваме им да не променят обичайния си ритъм на живот. Не е доказана връзка между начина на хранене и паркинсона. Доказано е обаче, че кафето предпазва – в умерени количества, мярката е до 4 кафета на ден. При късна фаза на болестта трябва да се намали малко белтъчната храна, тъй като пречи на усвояването на лекарството. На всички препоръчваме, разбира се, да поддържат добра двигателна активност.

Тук има уловка – някои тръгват тепърва на фитнес или се захващат с други интензивни натоварвания, без да са го правили преди. Това може да се окаже неблагоприятно за ставите, за сърцето и др. Става дума за умерена физическа активност – ходене, плуване например или друго, но без крайности.

 

Свързани новини