Болест на Паркинсон

3

Паркинсон представлява невродегенеративно заболяване, нареждащо се на второ място по честота сред този вид болести в света. Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817 г. от британския лекар Джеймс Паркинсон. Причините за болестта са свързани с дегенеративен процес в структура от средния мозък – субстанция нигра („черно вещество”, наричано така заради характерния цвят на съставящите го клетки – бел. ред.), съдържаща допаминергични неврони.

В резултат от засягането на нервните клетки се стига и до загуба на изключително важното за двигателната система вещество допамин, което на практика е невромедиаторът, предаващ импулсите за осигуряване на нормалните движения на индивида. С други думи – болестта буквално срива цялата нервна система на човек.

Освен сериозни проблеми, свързани с движенията, заболяването рефлектира и на емоционалния статус, като нерядко може да доведе и до отключване на депресивни състояния. За съжаление, симптомите на болестта се проявяват най-често, когато голям процент (над 70%) от нервните клетки вече са загинали, което е индикация, че тя е в напреднал стадий.

Паркинсоновата болест засяга 0.15% от цялото население, но болестността се увеличава с нарастване на възрастта. От 65 до 80 г. боледуват около 3% от хората, а над 80 г. – 10%. По-често боледува бялата раса, като болестта засяга 1.5 пъти повече мъжете.

Болните в България са около 12-13 000 души. 10% от тях или над 1200 души са в тежък стадий на болестта. От паркинсон най-често заболяват мъжете, като причината защо болестта засяга в по-голяма степен силния пол все още не е докрай изяснена. Характерно за заболяването е, че е възрастово зависимо.

Средната възраст, на която най-често се проявява болестта, е 60 години, но понякога може да се открие и при далеч по-млади хора, включително такива под 30 години. Специалистите са единодушни и за факта, че болестта на Паркинсон се „подмладява” и застига хора в активна възраст. Все още не са установени докрай и причините, водещи до разрушаване на нервните клетки, „отключващи” заболяването. Засега специалистите се обединяват в мнението, че болестта на Паркинсон не се дължи на един фактор, а е по-скоро комбинация от генетично предразположение и влияние на вредни фактори от околната среда.