Резултатите от проучване на Калифорнийския институт доказват, че страдащите от болест на Паркинсон, които нямат пълноценен социален живот, са с повишен риск от тежко протичане на заболяването. Изследването, публикувано в сп. NPJ Parkinson’s Disease, оценява не само социалния и емоционалния живот на пациентите, но и техния хранителен режим и физическа активност. Близо 5 години авторите събират информация от 1000 участници с болест на Паркинсон (БП). Тези от тях, които докладват, че страдат от самота, също така съобщават, че не са физически активни, не спазват здравословна диета и качеството им на живот е по-ниско.
„Това много ни изненада“, заявявад-р Инду Субраманиан, невролог в Медицинския факултет към Калифорнийския институт.
„Едно от най-вредните за здравето неща всъщност е самотата“, допълва тя и пояснява, че негативните последици от изолацията върху тежестта на симптомите на БП са съразмерими с позитивното влияние на физическата активност.
Милиони хора са ограничили социалния си живот в името на безопасността по време на пандемията от COVID-19. Въпреки че мерките са наложителни за запазване на здравето и живота на хората, изолацията би могла да създаде здравен риск за пациените с БП, които по начало са с намалени социални контакти.
Д-р Субраманиан и съавтори провеждат запитване сред участниците в проучването, с което събират информация за ефекта на пандемията над тежестта на симптомите на БП. Изследователите устновяват, че дори пациенти, които имат щастиви семейни отношения, биха могли да се чувстват самотни.
Хората като цяло се развиват в три сфери на социално общуване: едната е интимното отношение към брачен партньор, следващата, по-широка сфера са близките и приятелите, а третата се състои от хората с общо чувство на идентичност, уточнява д-р Субраманиан.
„За хората с болестта на Паркинсон тази последна сфера би могла да е група за подкрепа, за общи занимания, курс и др.“, казва тя.
