Въпроси и отговори: тайни, митове и заблуди относно болестта на Паркинсон
Д-р Мелиса Дж. Найрънберг, д.м.
Въпрос: Според някои статии относно изследванията върху болестта на Паркинсон, които прочетох, само след няколко години може да има лечение за това заболяване. Предвид публикуваната в момента информация за възможностите за лечение на паркинсон как мислите, това мит ли е? Моля да се спрете по-конкретно на терапията на гръбначния мозък.
Отговор: Много е трудно да се предвиди кога ще бъде открито лечение за паркинсоновата болест. Поради многобройните изследвания, които в момента се извършват в световен мащаб, много изследователи се надяват, че това ще стане в близко бъдеще. Електрическата стимулация на гръбначния мозък в момента е обект на изследване с животински модели на паркинсоновата болест, но е твърде рано да се каже до каква степен тя може да има терапевтична полза при хора. Трябва да отбележа обаче, че стимулацията на гръбначния мозък цели да облекчи симптомите на паркинсоновата болест, а не да лекува самото заболяване.
Въпрос: Добре ли е да се отложи приемането на леводопа за лечение на паркинсон възможно най-дълго при някой, който е диагностициран на 49 години? В момента съм на 54 години.
Отговор: Началото на болестта на Паркинсон с оглед на възрастта на пациента е само един от редицата значими фактори, на базата на които се взема решението кога да се започне терапията с леводопа. Ето защо е важно да обсъдите този въпрос с лекуващия си лекар.
Въпрос: В един момент на болните от паркинсон казваха, че при тях има по-малък риск от рак на гърдата, но по-голям риск от меланома. Верни ли са тези твърдения?
Отговор: В сравнение с хора, които не страдат от паркинсон, е установено, че при болните от паркинсон има повишен риск от меланома. Това е епидемиологична взаимосвързаност и причините за нея не са напълно ясни. Повишеният риск от меланома касае пациенти с паркинсон, които все още не са започнали лечение с леводопа или други антипаркинсонови медикаменти и следователно не би трябвало да се дължи на антипаркинсоновите средства. Също така наскоро бе установено, че при хора с наследствена обремененост по отношение на меланома има повишен риск от болестта на Паркинсон в сравнение с онези, които нямат фамилна обремененост, което говори, че меланомата и паркинсоновата болест може да са биологично свързани. Следователно пациентите с паркинсон трябва да бъдат внимателни и да се консултират с дерматолог при наличие на необичайни кожни образувания.
При пациентите с паркинсон има по-нисък риск от редица видове рак в сравнение с хората, които не страдат от това заболяване. Това важи с най-голяма степен за видовете рак, свързани с тютюнопушене, като рак на белия дроб, рак на пикочния мехур и рак на ларинкса, отчасти защото има тенденция при хората с паркинсон да са непушачи. Това също така е вярно, обаче в по-малка степен, за другите видове рак. Връзката между рака на гърдата и паркинсоновата болест е по-неясна, но резултатите от няколко проучвания говорят за повишен риск от рак на гърдата при пациенти с паркинсон.
Въпрос: Какво би могло да причини едновременно рязко влошаване на подвижността и равновесието, което при мен доведе до падания? Мислех, че влошаването при паркинсон е бавно, а не с изключително резки промени в хода на два месеца.
Отговор: Така е, болестта на Паркинсон се развива бавно, не за часове, дни или седмици. Ако симптомите на паркинсон се влошат бързо и рязко за кратък период от време, от решаващо значение е да се търсят вторични причини за влошаването на симптомите. Възможните причини за влошаване на симптомите на болестта на Паркинсон може да включват промени в медикаментозната терапия (които може да са целенасочени или да се дължат на грешка), инфекция (например инфекция на пикочните пътища, инфекция на горните дихателни пътища или грип), други здравословни проблеми (например обезводняване, проблеми със сърцето, бъбреците, черния дроб и др.) и/или стрес, недоспиване и др.
Въпрос: Чувала съм, че има много „видове“ паркинсон. Точно колко вида има това заболяване? Аз нямам тремор, но много често „замръзвам“ и губя равновесие.
Отговор: Болестта на Паркинсон се проявява по много различен начин при различните хора: например при някои хора може да има много силен тремор, а при други може изобщо да няма. Аналогично, някои пациенти може да изпитват по-големи затруднения с координацията и равновесието от други. Съществуват също и „братовчеди“ на паркинсоновата болест, които може да имат припокриващи се симптоми, но са проява на различно неврологично заболяване. За изясняване на диагнозата Ви най-добре поговорете с Вашия невролог.
Въпрос: Казаха ми, че е от значение да се движа. Колко важна е наистина двигателната активност за човек, страдащ от паркинсон?
Отговор: Физическата активност е изключително важна за хората, които страдат от паркинсон – тя помага за поддържане на двигателната функция, повишава силата на мускулите и ги тонизира, поддържа общото здравословно състояние и предотвратява вторичните последици от обездвижването. Известно е също така, че физическите упражнения подобряват настроението, облекчават симптомите на депресия и тревожност и намаляват риска от развитие на когнитивно разстройство при общото население. Наскоро проведени изследвания сочат, че редовната ежедневна физическа активност може да помогне за забавяне на прогресирането на паркинсоновата болест, но са необходими допълнителни изследвания, които да потвърдят тази теза.
Въпрос: Витамините помагат ли на хората с паркинсон или това е просто мит?
Отговор: За хората, които страдат от паркинсон, е важно да се хранят здравословно и балансирано, за да поддържат общото си здравословно състояние. Приемът на достатъчно количество витамин D и калций е важен за хората с ниска костна плътност, за да се намали рискът от счупвания. Все още не знаем дали определени витамини или хранителни добавки влияят върху прогресирането на болестта на Паркинсон. Този въпрос е обект на много изследвания в областта на болестта на Паркинсон, включително на провеждани в момента клинични изпитвания.
Източник: http://www.pdf.org/en/parkinson_briefing_secrets_myths_question_answer
