18.05.2015 г.
Проф. Анджело Антонини е директор на департамента по паркинсонизъм в Института по неврология „Сан Камило“ във Венеция. Големият специалист беше официален гост-лектор на Националния конгрес по неврология в „Златни пясъци“ на 8 и 9 май. Проф. Антонини запозна българските си колеги със съвременното лечение на късната паркинсонова болест и представи своя клиничен опит при лечение с комбиниран интестинален гел.
– Проф. Антонини, кои са предимствата на терапията с интестинален гел на пациенти с паркинсонова болест в сравнение с класическото медикаментозно лечение?
– Благодарение на тази терапия пациентът е в по-стабилно състояние през целия ден, за разлика от лечението с медикаменти, при което болният се чувства добре за един или два часа и след това отново настъпва стягането на мускулите или треморът. Реално се подобрява качеството на живот. Когато интестиналният гел се инфузира постоянно чрез помпа в тънките черва, през целия ден, индивидуално дозиран, пациентът може да се движи спокойно и да се върне към нормалния си начин на живот. Поставянето на помпата е хирургическа процедура, която не е трудна. Просто се вкарва тръбичка в стомаха и тя се прокарва през него в червата. Тръбичката се свързва с малка помпа извън тялото, която се носи на кръста и постоянно влива медикамента. Нощно време помпата се отстранява. Управлението на инфузионната помпа е много лесно, пациентите могат да го правят сами и да програмират подаването на дозите. Голямо предимство на тази терапия е, че МОЖЕ ДА СЕ ПРОБВА ОТ ПАЦИЕНТА и ако не получи резултат, помпата да се махне.
– Кой момент от развитието на болестта е най-подходящ за започване на терапията и при каква възраст?
– Когато през деня има резки промени в състоянието на пациентите с паркинсонова болест, които ползват орални медикаменти. Когато тези медикаменти не могат да овладяват симптомите на болестта през цялото време. Терапията с инфузионна помпа може да се използва независимо от възрастта на пациентите. Дори да са над 60 и 70 години, си струва да им се даде шанс да живеят по-добре. Това лечение възстановява нормалната моторика на тялото дори на хора, които не са можели вече да ходят.
– Какви са медицинските критерии за подбор на пациентите за терапия с интестинален гел?
– По принцип подходящ е всеки пациент, който няма постоянен добър отговор на оралната терапия. Освен това трябва да има менталната нагласа да желае по-добър живот, да иска да работи и да бъде независим в ежедневието си. УСЛОВИЯТА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА ТАКОВА ЛЕЧЕНИЕ са клинично доказана късна паркинсонова болест, наличие на тежка двигателна симптоматика и липса на ефект от лечението с перорални средства за достатъчно дълъг период от време. Неподходящи за терапията са болни с деменция и допаминергична психоза, с тежка дискинезия и моторни нарушения.
– Идвате в България след конгрес на невролозите в Румъния. Какви са впечатленията от прилагането на тази терапия в Румъния?
– В Румъния пациентите са много ентусиазирани за тази терапия, защото се е подобрило качеството им на живот и са станали по-самостоятелни. Там има вече 200 души, които са на интестинален гел. Във всички европейски страни тази терапия се поема от Здравните каси. Разбрах, че и в България е така.
– Как е организирано наблюдението на тези пациенти във вашата клиника в Италия?
– Пациентите се подобряват чувствително и не се налага да ги виждаме много често. Ако има проблем с помпата, звънят на номера на фирмата по всяко време в денонощието. Поправките са за сметка на фирмата. В Милано и в Падуа имаме 60 нови пациенти на интестинален гел. Като обща бройка за десет години те са стотици.
Източник: в-к Доктор, Мара Калчева
