Проф. д-р Лъчезар Трайков: У нас вече има революционен метод, който подобрява живота на хората с паркинсон

Image_1768422_126

Проф. д-р Лъчезар Трайков: У нас вече има революционен метод, който подобрява живота на хората с паркинсон!

 20.04.2015 г.

На 11 април отбелязахме Световния ден за борба с паркинсоновата болест, а през целия месец април се провеждат безплатни прегледи и консултации – в болница „Св. Наум“ в София (часовете вече са изчерпани до края на месеца), в Университетска болница „Св. Марина“ – Варна от 13 до 14:30 ч. (14 етаж, проф. Капрелян, без записване) и в болница „Св. Георги“ в Пловдив, клиника по нервни болести, на ул. „Васил Априлов“ №15 – понеделник и сряда от 13 до 14 ч. (тел. 032/519023). Този месец „Национална организация на хората, болни от късен Паркинсон“ и „Сдружение за достоен живот на паркинсониците в България“ стартираха информационната кампания „Живот с паркинсон“. В нея се включи и известният невролог проф. д-р Лъчезар Трайков от Александровска болница, който обясни същността на паркинсоновата болест и нейното съвременно лечение.

– Проф. Трайков, какви неврологични увреждания настъпват при паркинсоновата болест?

– При паркинсоновата болест се произвежда атипичен, лош белтък (алфасинуклеин), който води до гибелта нервните клетки. Лошият белтък започва да превзема „черната субстанция“ на мозъчния ствол и така нарушава верига от неврони, която в крайна сметка е свързана с двигателната функция. Този белтък не влияе директно на появата или изчезването на двигателни нарушения и не води до парализа. Но се нарушава изпълнението на двигателната програма и всяко движение се извършва много по-бавно.

– Какви са симптомите на заболяването?

– В момента, в който загубата на неврони достигне определен праг, движенията се забавят и се нарушава плавността на изпълнението им. Мускулният тонус е променен, свързан с пасивно напрежение и стегнатост на мускулите. Това прави по-трудно тяхното сгъване и разгъване и е причина за сковаността и забавеността на движенията. Треперенето е по-малкият проблем, защото се проявява само при покой, а при движение изчезва. Реално само една трета от пациентите треперят. Всички паркинсоници обаче са с по-забавени и сковани движения, тяхната мимика става по-безизразна, като на покер играчите. Ето това наричаме ригиден мускулен тонус.

Мисълта също е забавена, но иначе е съвсем правилна. Нямат нарушения в езика, в комуникацията и в уменията. Пациентите с паркинсон вървят леко прегърбени напред, тътрят и влачат краката, правят по-малки крачки и не извършват нормалните съдружни движения с ръцете. Всичко това като цяло представлява така нареченият синдром на паркинсонизма.

За радост, при паркинсоновата болест не загиват всички неврони наведнъж, а бавно и постепенно. В началото, когато болестта не е увредила голяма част от нербните клетки, симптомите ги няма.

– Какво е съвременното лечение на заболяването?

– Паркинсоновата болест е един от символите на неврологията, но, за съжаление, още нямаме радикално лечение, защото не знаем причината за заболяването. Ако я знаехме, щяхме да спрем развитието на лошия белтък и загубата на нервните клетки. Ето защо сега действаме симптоматично.

Когато нервната клетка загине, няма кой да предаде импулса до следващата клетка. Отделянето на импулса става с помощта на вещество-медиатор, наречено допамин. Той обаче може да се произведе синтетично под формата на хапче.

ОЩЕ ПРЕЗ 1963 Г. БЕШЕ СЪЗДАДЕН ПЪРВИЯТ ДОПАМИН НА ХАПЧЕТА. Филмът „Пробуждане“ е посветен на откривателя на допамина Биркхаймер (В ролята Робин Уилямс), който прави първия експеримент с допамин върху човек. Ролята на този пациент изигра прекрасно актьорът Робърт де Ниро. Той беше скован, свит на кълбо, без да може да направи никакво движение. След като изпи „допата“ той се разкова и разгъна точно като кукла на конци. Медикаментът всъщност провежда импулсите в останалите неврони с нормалната скорост. Където намери рецепторчета, които реагират на допамин, синтетичният му заместител ги възбужда. Естествено, допаминът действа и на други места в нервната система. Така че се явяват и някои странични ефекти. Ако се активират и други рецептори, човек може да получи хиперкинезия, ниско кръвно налягане, запек и др. нежелани ефекти. Но с времето успяхме да разработим специфично вещество, което действа само на точните рецептори.

– За колко време болните стигат до фаза на пълна скованост?

~ За радост, отдавна не знаем естествения ход на заболяването, защото при първите симптоми нашите пациенти се лекуват. Ако няма лечение обаче, болестта напредва бързо. В новите лечения се използва не само веществото медиатор, но и вещества, които директно намират здравия неврон във веригата и възбуждат точния рецептор.

Със съвременнитe таблетни лечения подобрихме не само качеството на живот на паркинсониците, но и продължителността на живота им. Защото таблетките имат и леко защитно действие, пазейки неврона от лошия белтък. Обикновено минават около 15 години от момента, в който се прояви болестта, до момента, в който човек се скове. Виждаме все по-често пациенти с поставена преди 18-20 години диагноза, които имат видими симптоми, но ходят и не са приковани на легло и на инвалидна количка.

Какво е състоянието на пациентите в напреднала фаза на паркинсонова болест и как то се овладява?

– Когато намаляват здравите нервни клетки, се скъсява периодът, през който лекарството действа.

ТОГАВА ДАВАМЕ ЛЕКАРСТВОТО НА КЪСИ ПЕРИОДИ И МАЛКИ ДОЗИ

Въпреки това терапевтичният прозорец все повече се скъсява. Ако увеличим дозата, ще се увеличат и страничните ефекти. Получава се хиперкинезия – много неприятни неволеви резки движения, при които пациентът може да се нарани. Въпреки това пациентите предпочитат да предозират леко медикаментите.

Добрата новина е, че в последните 10 години в света се появиха още по-нови лечения. Две от тях имат революционно въздействие и подобриха още повече състоянието на пациентите. Едното е хирургично, наречено дълбока мозъчна стимулация, а другото е медикаментозно – леводопа-карбидопа интестинален гел.

– Какво представляват двата революционни метода на лечение?

– Революционен метод за лечение на паркинсонова болест представлява помпа, с която веществото-медиатор (допата), се подава директно в стомаха чрез дозиметър. Помпата стои извън тялото в една торбичка, но е свързана с постоянна сонда, вкарана хирургично в стомаха. Така се подава точно необходимата доза, която гарантира трайната концентрация на веществото-медиатор в кръвта.

Другият принцип е дълбоката мозъчна стимулация и работи на принципа на пейсмейкърите за сърцето. Тези два метода компенсират за години напред липсващите неврони.

– Някой от тези методи финансиран ли е от държавата?

–Здравната каса реимбурсира леводопа-карбидопа интестинален гел. След преминаването през комисия лечението се прилага само за пациенти, за които вече са изчерпани съществуващите терапевтични възможности и се намират в тежка фаза на хиперкинеза. Един от пациентите ни се нараняваше жестоко при тези резки неволеви движения. Когато му закачихме помпичката, той стоеше и ходеше пред нас съвсем спокойно. От този момент човекът беше нетърпелив да се научи да работи на компютър, започна да крои планове за живота си.

 

 

 

 

 

 

Свързани новини