Генетични различия се свързват с ускорено прогресиране на болестта на Паркинсон и деменция
13 октомври 2016 г.
Две проучвания заключават, че е възможно мутациите и вариациите на ген, наречен GBA, да са свързани с по-бързо прогресиране на болестта на Паркинсон и повишен риск от деменция. Двете проучвания, които се базират на изследвания, финансирани от фондация „паркинсонова болест“, са публикувани в онлайн изданието на JAMA Neurology от 29 август и онлайн броя на Annals of Neurology от 3 октомври.
Подобно на всички гени, всеки човек носи по две копия на гена GBA, като унаследява по едно копие от всеки родител. Когато и в двете копия на GBА има мутации, те причиняват болестта на Гоше. Ако мутации има само в едното копие на гена, не се причинява болест на Гоше, но може да се повиши рискът от отключване на болест на Паркинсон.
При първото проучване, публикувано в JAMA Neurology, изследователският екип, ръководен от д-р Сайръс Забетиян от Университета на Вашингтон в Сиатъл, анализира как определени промени в гена GBA (мутации, свързани с болестта на Гоше, и варианти на гена, които не е известно да са свързани със заболяване) засягат 733 пациенти с паркинсон, включени в проучването в седем медицински центръра в САЩ. Учените засекли мутациите посредством скриниране на ДНК в кръв или слюнка на участниците за вариации в обичайната последователност на гена GBA. В началото на проучването и на регулярни интервали в продължение на три години изследователите използвали стандартни скали за оценка на двигателните и когнитивните симптоми на участниците в проучването.
При второто проучване, публикувано в Annals of Neurology, изследователският екип, под ръководството на д-р Стефано Голдвюрм в Института за изследване на паркинсоновата болест в Милано, са изследвани 2 764 пациенти с паркинсон в Италия. От тях 67 участници имат мутация, която би причинила лека форма на Гоше, ако присъства в две копия на гена, а 56 имат мутация на гена GBA, която е свързана с тежка форма на болестта.
Резултати
Проучване No. 1
- От 733-те участници в проучването в САЩ 58 (близо 8%) са носители на мутация или друг генен вариант в едно копие на гена.
- Всички промени, открити в GBA гените на участниците, са свързани с ускорено прогресиране както на двигателните, така и на когнитивните симптоми на паркинсоновата болест;
- Вариантите на гена GBA имат по-силен ефект върху равновесието и походката, отколкото върху тремора при болните от паркинсон;
- По време на проучването при по-голяма част от участниците, носители на варианти на гена GBA, се наблюдава прогресиране от липса на когнитивни затруднения към леки когнитивни увреждания или от леки когнитивни увреждания към деменция в сравнение с лица с нормални GBA гени.
Проучване No. 2
- Сред 2764-те участници в проучването в Милано 123 (около 4%) са носители на една от двете мутации на GBA, за които са били тествани;
- Лицата с мутации на гена GBA са развили болест на Паркинсон по-рано – средно с пет години – от тези с нормални GBA гени и имат повишен риск от смърт в по-ранна възраст;
- Като цяло при носителите на мутации на GBA рискът да развият деменция е близо три пъти по-голям в сравнение с болни от паркинсон, които нямат мутации на гена;
- Тежестта на деменцията зависи от типа на мутацията на GBA, като „по-тежките“ мутации на GBA са свързани с по-сериозна степен на деменция.
Какво означава това?
При всеки болен болестта на Паркинсон се развива по различен начин, включително симптомите, които болният развива, тежестта им и скоростта, с която те прогресират. Тези различия говорят, че заболяването може би има подвидове.
Горните проучвания сочат, че подвидове на болестта на Паркинсон може би съществуват по причини от генетичен характер. По-конкретно, мутации или варианти на гена GBA изглежда ускоряват прогресирането на болестта, а при болните, които не са носители на мутации или варианти на гена, болестта прогресира по-бавно.
На базата на проучването, проведено в САЩ, изглежда, че носенето на вариант на гена GBA, което е сравнително лека генетична промяна (т.е. не причинява болест на Гоше, ако се наследи от двамата родители), се свързва с по-бързо прогресиране на паркинсон в сравнение с болни, които не са носители на варианти на гена. Ако обаче човек е носител на по-тежка мутация на гена GBA , прогресирането на двигателните и когнитивните симптоми може да бъде по-ускорено. Продължителността на заболяването (времето от началото на симптомите до смъртта независимо от причината) е по-кратка.
Тези две независими проучвания извеждат на преден план едни и същи важни въпроси. Първо, те подчертават ролята на вариантите и мутациите на гена GBA за предвиждането на скоростта на прогресиране. Второ, те изтъкват значението на разработването на терапевтични методи и процедури за намаляване на ефекта от мутациите на гена GBA и подчертават нещо, което е от още по-голямо значение: че подобни процедури биха могли да помогнат на хората с паркинсон с или без мутации в гена GBA.
Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се обясни връзката между гена GBA и прогресирането на болестта на Паркинсон, което вероятно се влияе и от други гени, както и от фактори, свързани с начина на живот. Генетичното изследване за варианти на GBA понастоящем не се прави рутинно, извън сферата на научните изследвания, но предвид натрупването на все повече данни, които свързват мутациите на гена GBA с прогресирането на паркинсон, може би трябва да се помисли за разширяване на обхвата на тези изследвания, особено ако бъдат разработени таргетирани терапии.
Източник: http://www.pdf.org/en/science_news/release/pr_1476380274
