При ранна диагноза може да се забави ходът на болестта
Болестта на Паркинсон е хронично прогресиращо неврологично заболяване. При него умират нервни клетки (неврони), като процесът се съпътства от намаляване на хормон, отговорен за движението и координацията – допамин. Когато нивото му е недостатъчно, движенията стават бавни и тромави. Но моторните симптоми не са единствени.
Около 70% от хората с паркинсон са с тремор (треперене) на ръцете особено в покой. Движенията се сковават и дори обръщане в леглото става непосилна задача. „Вдървеността“ може да засегне и изражението на лицето, а нерядко води и до болка, като цяло се забавят всички движения.
Сред немоторните симптоми, за които здравите хора не подозират, са лесна умора, тревожност, апатия, трудно заспиване, загуба на обоняние, запек, трудно преглъщане, засилена чувствителност на кожата.
Заболяването засяга повече от 6,3 милиона души, което го прави второто по разпространение дегенеративно неврологично заболяване в света. В глобален план са потърпевши средно 1 на 500 души в активна възраст. Но засяга 1 от всеки 100 пенсионери.
Симптомите могат да бъдат смекчавани, но пълно излекуване засега няма, въпреки че учени от целия свят продължават да търсят нови терапии. Засега най-големият успех е забавяне на развитието, ако заболяването е открито на ранен етап.
Болните от паркинсон българи са приблизително 15 000 души. В напреднал стадий е всеки трети от тях, а в последната, тежка фаза, когато са много зависими от чужда помощ – около 1000 души. От началото на заболяването до навлизането в напредналия стадий минават средно 10-ина години, а след още 3-4 години се стига до най-тежкото състояние.
От паркинсон по-често заболяват мъжете. В класическия случай заболяването започва около 60-те. Но може да се открие и при млади, дори ненавършили 30 г. Специалистите са единни, че болестта на Паркинсон в наши дни се „подмладява“ и все по-често застига хора в активна възраст.
Болестта буквално срива цялата нервна система. Най-известното за нея е, че поражда проблеми с контрола на движенията. Но при паркинсон се засяга и емоционалният статус. Нерядко се появява „необяснима“ депресия. Най-характерните симптоми се проявяват отчетливо чак когато повечето (над 70%) нервни клетки (невроните) са загинали. И лекарите диагностицират направо напреднал стадий.
Все още не са установени докрай и механизмите, по които се стига до ликвидирането на клетките, „отключващи“ заболяването.
Повечето специалисти се обединяват в мнението, че болестта на Паркинсон не се дължи на един фактор, а е комбинация от генетично предразположение и вредни въздействия от околната среда. През последните години се увеличават научните доказателства, които сочат, че възпалителни промени в мозъка играят важна роля за възникването на паркинсон. Но няма надеждни доказателства дали този процес се самопоражда във вътрешността на мозъка, или по един косвен начин участват клетки на вродената имунна система, които достигат до него чрез кръвообращението.
Източник: в. 24 часа ,Любомира Николаева, 10.04.2015 г., стр. 21
