Прилагаме европейския консенсус за лечение на напреднала болест с формулата „5-2-1“
Днес се отбелязва Световния ден за борба с Паркинсон. По този повод разговаряме с д-р Елена Чорбаджиева, дм – невролог в Клиника за двигателни нарушения за лечение на Паркинсонова болест в МБАЛНП „Св. Наум“.
Д-р Чорбаджиева, какви са симптомите на Паркинсоновата болест? Често старческото треперене се бърка със заболяването.
Паркинсоновата болест е неврологично заболяване, съпътствано със загуба на неврони в мозъка, които отговарят за свързването на веществото допамин. Като се намали неговото количество, се изявяват и симптомите: забавеност на движенията и походката, несръчност, скованост – стегнатост на мускулите, наречена мускулна ригидност. Не на последно място е и треперенето, което при паркинсон е характерно с това, че се явява при покой – когато човек е отпуснат и не извършва движения. Често се бърка с друг вид треперене – есенциалният тремор.
Смята се, че повечето хора с треперене не са болни от Паркинсонова болест, а имат есенциален тремор. Затова хората не бива да мислят, че само треперенето е симптом на Паркинсоновата болест. При някои форми на заболяването дори няма треперене или е по-слабо изразено, но пък болните са по-сковани. При есенциалния тремор не се появяват други симптоми с времето и болните не се инвалидизират, както е при паркинсон. В този случай характерното е, че треперенето се появява при движение – при хранене например, и в повечето случаи се предава по наследство.
Кое е най-трудното при лечението на дегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон?
Първо пациентът трябва да попадне при невролог, специализиран в този тип заболявания и който има опит с лечението на Паркинсоновата болест. Опитният специалист може при пръв поглед, още от вратата да постави диагнозата. Не са необходими специални изследвания.
Достатъчно е пациентът да бъде разпитан подробно и да бъде прегледан, като има характерни симптоми за паркинсон. При съмнение между двата вида тремор има специално компютър-томографско изследване с контрастно вещество, при което се сканира мозъкът. Препоръчително е при поставяне на диагноза Паркинсонова болест за първи път да се направи обикновен скенер на мозъка, за да се изключат други изменения.
Най-трудното в лечението е при напредналите форми на заболяването, когато лекарствата започват да действат все по-малко и за по-кратък интервал – ако в началото приемът е бил на 6 часа, с годините става на 5 часа, на 4, на 3 и т.н. Нарича се феномен на изчерпването. Предизвикателството е да се изчислят интервалите на прием, както и фините малки дози лекарство, които трябва да се прилагат.
Защо е важна ранната диагностика на заболяването като фактор за успешно лечение?
Тя е важна при всяка болест, за да получи пациентът адекватно лечение. Често болните от паркинсон може да имат неспецифични симптоми като болки в ставите или мускулите, поставя се друга диагноза и се лекуват от ортопеди, ревматолози, докато накрая се разбере, че става дума за Паркинсонова болест. Ранното лечение с медикаменти, които имат невропротективен ефект, цели да се забави развитието на болестта, да се подобри състоянието и да се намалят симптомите.
Кога се смята, че Паркинсоновата болест е напреднала и как се променя лечението тогава?
След първите 5-6 г. от поставянето на диагнозата, наречени меден месец на заболяването, симптомите вследствие на загубата на допаминергичните неврони прогресират. Невролозите можем да разпознаем този процес по клинични симптоми. Единият е скъсяване на периода на добро повлияване след приема на лекарствата. Когато болният започне да приема лекарствата на по-кратък интервал и в по-големи дози, се смята, че е налице късна фаза на паркинсон.
Пациентите получават нестабилност при изправен стоеж и при ходене, „залепвания“ на краката за пода, трудност при прекрачване и при движение в тесни пространства, залитания и падания, които носят риск от фрактури. Те са опасни за пациента в късна фаза на паркинсон заради залежаването и риска от пневмонии. Засилват се и депресивните симптоми, в по-късните етапи може да има и дементни прояви – забравяне, халюцинации. У нас се приема, че има около 13 000 болни, от които около 3000-4000 са в късна фаза на паркинсон.
Към кого трябва да се обърне пациент, ако е във фаза на напреднала Паркинсонова болест и какви са стъпките?
В Западна Европа наскоро бе въведен консенсус с критерии за лечението на късната Паркинсонова болест и кои са подходящите пациенти, където беше изведена на преден план своеобразната формула „5-2-1“. Тя означава наличие на 5-кратен прием на лекарствата, 2 или повече часа скованост на ден и 1 час с неволеви движения – дискинезии. Щом са налице тези критерии, препоръчително е пациентът да премине към 1 от 3-те метода за лечение на късната фаза на болестта.
Те са приложение на леводопа/карбидопа гел в тънките черва чрез помпичка, подкожно приложение на веществото апоморфин и дълбока мозъчна стимулация с имплантиране на електроди в структури на главния мозък. Пациентът трябва да се обърне към невролог, специализиран в лечението на късен паркинсон.
Обхванали сме по-голямата част от пациентите, но има и хора, които остават извън възможностите за адекватно лечение поради неправилно насочване. Опитни специалисти има в университетските болници в София „Св. Наум“, Александровска, ИСУЛ, а също и в страната. И трите терапии са иновативни, прилагат се от много години по света, от няколко години и в България.
Имате ли опит с новите терапии?
Да, и в трите направления, като най-богат е опитът с пациентите на леводопа/карбидопа интестинален гел, които са над 100 души от навлизането му през 2009 г. досега. При тях имаме много добри резултати. Пациентите на апоморфин са около 20, също с добри резултати, а третият метод се прилага от неврохирурзи и в световен мащаб е много добър подход.
Новите терапии поемат ли се от здравната каса и какъв е пътят на пациента до тях?
У нас първите 2 метода се поемат изцяло от здравната каса, а за третия се очаква одобрение за реимбурсиране. Първо пациентът трябва да премине през едно от двете специализирани отделения – в „Св. Наум“ или в Александровска болница, за да се прецени дали е подходящ за такава терапия. Има включващи и изключващи критерии от НЗОК.
Пациентът трябва да е относително здрав откъм придружаващи заболявания, да няма сериозни отклонения в кръвните показатели и др. След това одобрените пациенти се подават на специализираната комисия за лечение на късната фаза на Паркинсоновата болест, която преценява за коя от лекарствените терапии е подходящ болният. Тя е базирана в „Св. Наум“ и се оглавява от акад. Иван Миланов.
Как пациентите могат да се свържат с Вас?
Може директно в болницата за преглед или хоспитализация, работим с направления от НЗОК. Телефонът за връзка с нашия кабинет е 02/ 97-02-202. Хората могат да се запознаят с повече информация от невролозите по места, както и на специалния сайт за пациенти у нас www.parkinson.bg.
За цялостното състояние на болните с Паркинсонова болест е важно да поддържат добра двигателна активност – така се подпомага вътрешният синтез на допамин, да правят леки упражнения, да плуват, ако е възможно, както и да се хранят правилно.
