Д-р Елена Чорбаджиева: Пациенти с болест на Паркинсон могат да се върнат на работа с някои от съществуващите методи за лечение на напреднала фаза на болестта
Д-р Елена Чорбаджиева е млад лекар, взема специалност по неврология през 2013 г. От близо 4 години работи в Първо неврологично отделение по паркинсонова болест към Клиниката за двигателни нарушения на УМБАЛ „Свети Наум” в София.
– Кое е най-трудното при лечението на дегенеративни неврологични заболявания като болестта на Паркинсон?
Лечението на пациентите с паркинсонова болест по принцип е предизвикателство, тъй като трябва много прецизно да се определи терапията. Понякога болните получават усложнения от лечението. С напредването на заболяването пък се влошават и пак трябва да се правят корекции в медикаментозната терапия. Може да се каже, че антипаркинсоновата терапия е изкуство.
– Кога се смята, че паркинсоновата болест е напреднала и как се променя лечението тогава?
Пациентите навлизат в късната фаза на заболяването, когато получат усложнения – двигателни флуктуации и дискинезии. Това са допълнителни неволеви движения на тялото, които затрудняват ежедневните им дейности или пък им нарушават походката, предизвикват падания. Друг показател е, че започва да се изчерпва действието на единичната доза на медикаментите, т.е. скъсява се интервалът, в който те се чувстват добре след приема на лекарството. Ако първоначално от една таблетка са се чувствали нормално 4-5 часа, с годините този интервал започва да се скъсява. Някои пациенти са „разковани” само за 1 час, след това се сковават и чакат следващия прием на медикамента. При такива болни преминаваме към новите методи на лечение на късна паркинсонова болест, които са налични и в останалата част на Европа. Това е лечение с помпа с интестинален гел, дълбока мозъчна стимулация и от началото на 2016 г. имаме също лечение с апоморфинова помпа.
– Всичко това поема ли се от Здравната каса?
Само помпените (инфузионните) терапии, като помпа с интестинален гел и апоморфин, се реимбурсират на 100% от Здравната каса. Докато дълбоката мозъчна стимулация се заплаща напълно от пациентите и е много скъпа.
Лечението с интестинален гел е в България от края на 2009 г. Вече имаме 51 пациенти на помпена терапия, които успешно се лекуват. Комисията, която определя кои болни са подходящи за тази терапия, е в нашата болница с председател акад. Миланов. Иначе помпи се поставят и в Александровска болница.
– Какво е лично за Вас удовлетворението от лечението на паркинсонова болест?
Удовлетворение за мен е, когато видя пациентите, а и близките им щастливи, че след дълъг етап на боледуване хората са сравнително независими и могат да се справят с ежедневните си дейности. Ние имаме млади пациенти, които се връщат на работа след поставянето на помпата. И за по-възрастните това е важно: да са независими, а не да чакат като инвалиди на грижите на някой друг. Не е малко в днешно време да видиш пациент, който вече живее добре, усмихнат е и има вяра на медицината и на лекарите в България.
