Д-р Силвия Скелина: Методите на лечение на болест на Паркинсон зависят от стадия на заболяването

Sylvia Skelina

Д-р Силвия Скелина работи в Клиниката по нервни болести към Университетска болница „Александровска“ в отделението, специализирано за диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции, паркинсонова болест, атипични паркинсонови синдроми и други заболявания на ЦНС. Тя сподели повече информация за читателите във връзка с болестта Паркинсон, ранните симптоми и лечението й:

Кои са първите нервни клетки, които се засягат при болестта на Паркинсон и как това се отразява на ежедневието на пациента?

Загубата на 60-80% от допаминергичните неврони в “черната субстанция“ в средния мозък водят до изява на двигателна симптоматика, с която се диагностицира болестта на Паркинсон. Те, обаче, не са първите нервни клетки, които се засягат при заболяването. Около 5-10 години преди това започва отлагане на телца на Леви, които са специфични вещества в нервните клетки.

Те се отлагат в олфакторния булб и ядро, отговорни за обонянието, като впоследствие промените обхващат и ниските отдели на мозъчния ствол и едва на по-късен етап се засягат базалните ядра и субстанция нигра (основната зона от мозъка), някои лимбични структури и неокортекса – ляво и дясно полукълбо.

В последните години се коментира дебелото черво като място на начало на болестните промени. Това означава, че в много от случаите най-ранните симптоми на болест на Паркинсон са немоторни и включват запек, загуба на обоняние, двигателни нарушения по време на REM съня (финалната фаза на един стандартен цикъл на съня с типично висока мозъчна активност), депресия. Те обаче са неспецифични и само по тях не може да се постави диагноза.

Кои са ранните симптоми, насочващи вниманието на един специалист към болестта на Паркинсон?

Симптомите, насочващи към болестта на Паркинсон са моторни – забавеност на движенията, чувство на скованост, което често пациентите описват като „несръчност“ или дори „слабост“. Така известното треперене в някои случаи на болест на Паркинсон може да липсва, както и да е симптом на друго заболяване. Особено внимание трябва да се обърне на т.нар. двигателни нарушения по време на последната фаза на един стандартен цикъл на съня, през която най-често се сънува (REM съня).

Те представляват неволеви движения на крайниците по време на сън поради недостатъчно намаляване на мускулния тонус, за които съобщават партньорите на пациентите. Последните могат да „предскажат“ развитието на  болест на Паркинсон.

Има ли  нов лекарствен или хирургичен метод за лечение на болестта на Паркинсон, на който се възлагат нови надежди?

Методите на лечение на болест на Паркинсон зависят от стадия на заболяването. В ранните стадии се използват по възможност пестеливо пероралните антипаркинсонови медикаменти, които водят до увеличаване на концентрацията на допамин в мозъка и в класическите случаи на болестта повлияват благоприятно моторните симптоми.

С напредването на заболяването двигателните симптоми се задълбочават и лекарствата, приети през устата престават да действат по различни причини. Това налага включване на медикаментите за лечение на напреднала болест на Паркинсон. Методите за лечение са три и всички те вече са достъпни за българския пациент. Два от методите осигуряват постоянни серумни концентрации на медикамента чрез продължителна инфузия на леводопа – интестинален гел или апоморфин.

Разликата при двата е вида на медикамента и начина на инфузия – в единият случай инфузията е чрез тръбичка в тънките черва, а в другия – чрез подкожно инжектиране. Третият метод за симптоматично повлияване при болест на Паркинсон е дълбока мозъчна стимулация (ДМС), която се осъществява чрез имплантиране, посредством неврохирургична намеса на електроди в специални, дълбоко локализирани мозъчни структури.

Важно е да отбележим, че и трите изброени метода са показани само за лечение на напреднала болест на Паркинсон, имат своите показания и противопоказания и са сравнително равностойни като резултати.

Какви занимания препоръчвате на вашите пациенти извън лекарствената терапия?

Препоръчваме да продължат обичайните си занимания, умерена физическа активност. Това, което трябва да се съобрази, касае хранителния режим на пациентите с болест на Паркинсон. Леко се ограничава белтъчната храна, която може да доведе до нарушена резорбция на медикамента.

По какъв начин близките на хората с болест на Паркинсон могат да окажат помощ и подкрепа?

С грижа и търпение. Сами си представете колко по-бавен е пациентът с Паркинсон в контекста на забързаното ежедневие. Освен това в много от случаите пациентите страдат от депресия и безсъние, което допълнително влошава картината.

Близките на пациентите трябва да са наясно, че заболяването прогресира независимо от лечението и в даден момент няма да могат да се справят в ежедневието както в началото на заболяването.

 

Д-р Ана-Мария Младенова

Свързани новини