За хората с напреднал Паркинсон всеки ден е битка с болестта

Screenshot_Naprednal Parkinson

Рубриката се води от  ЖИВОТ С ПАРКИНСОН – www.parkinson.bg

За хората с напреднал Паркинсон всеки ден е битка с болестта

В-к „Трета възраст“, 19 април 2017 г.

Паркинсон е тежко хронично заболяване, чийто симптоми при нелекувани болни се влошават непрекъснато като средно след 14 години ги приковават към леглото.

Около 6 млн. души по света страдат от коварното заболяване като прогнозите са, че до 2030 г. техният брой ще надхвърли 9 млн. души. 12 000 са пациентите в България. Причините за болестта не са доказани, но според специалисти, тайната за нарастващия брой на хората, покосени от болест на Паркинсон, се крие в застаряването на населението, употребата на храни, които повишават образуването на свободни радикали в организма, увеличение контакта с хербициди, пестициди, тежки метали и други.  

Паркинсонът започва с леки, често нетипични симптоми, но постепенно срива цялата нервна система. Обикновено началото е с лек тремор, в повечето случаи само на единия крайник, който се проявява не само при физическа активност, а и в състояние на покой. Този първи симтом, засягащ над 70% от болните, се появява по различно време на деня, влошава се по време на стрес и изчезва при сън.

В други случаи сигнал за отключване на болестта са нетипични признаци като умора, депресия,запек, нарушено обоняние. Болните усещат, че прости иначе движения им костват усилия и време. Неусетно походката става с все по-бавна, а писането с дребни букви.

Постепенно симптоматиката се влошава: треморът, който отначало е засягал само едната част на тялото, обхваща и другата. Неволевите движение не се ограничават само до крайниците. Координацията става все по-трудна, а пациентът губи способността си да извършва, смятани от здравите хора за елементарни, ежедневни дейности.

Болестта на Паркинсон се счита за напреднала, когато пациентът е вече тежко инвалидизиран. На предпоследния етап на болестта, пациентът все още може да ходи и стои без чужда помощ, но в значителна степен е загубил способността си да извършват ежедневни дейности. На последния етап, той вече е в инвалидна количка или на легло.

Много от пациентите с късен Паркинсон през деня се намират в диапазона между етап четири и етап пет поради нестабилното и ограничено действие на медикаментите, които приемат.

Дори когато пациентите все още могат да се придвижват без чужда помощ, ограничените двигателни способности, поради силно изразената брадикинезия и неспособността за извършване на фини и редуващи се движения, водят до невъзможност за самообслужване и извършване на рутинни ежедневни дейности като обличане, къпане, а често и хранене. Появяат се уринарни смущения – изпускане на урина или пък прекалено задържане, налице са и нарушения на стомашно-чревния тракт. Болният страда и от нарушения на съня, нерядко се прибавят невропсихични нарушения, панически кризи, халюцинации, проблеми с паметтта.

За пациентите в напреднал стадий на Паркинсон, всеки ден е битка с болестта. Те са физически крехки и са изложени на висок риск от редица неблагоприятни обстоятелства в ежедневието си, като например падания.

Честотата на паданията при пациентите с напреднал Паркинсон е висока (40–70%), дори когато те получават оптимална медикаментозна терапия. Паданията се дължат на нестабилната походка, загуба на центъра на тежестта, нарушено равновесие, характерни за този етап на болестта. От своя страна паданията водят до травми и фрактури, които допълнително ограничават самостоятелността на пациента и увеличават риска от приемане в специализирано заведение. Болни, които са били жертви на падания, често развиват страх, който още повече ограничава двигателната им активност, засилва физическата слабост и се отразява негативно на общото им здравословно състояние.

Колкото повече напредва болестта, толкова повече се затруднява контролът върху моторните движения. Пациентите все по-често започват да страдат от т.нар. двигателен блок или „замръзване“ – загуба на способност да се движат за известно време, което допълнително влошава психическото им състояние. Това се дължи на факта, че с прогресирането на болест на Паркинсон, действието на конвенционалните медикаменти започва да отслабва преди приема на следващата доза. Тогава на помощ идват съвременните методи, които включват , поетото от Здравната каса,  лечение с помпа с интестинален гел.  За много от пациентите то осигурява ефективно лечение, като увеличава продължителността на „ON“ фазата (това е времето, през което се наблюдава добро контролиране на симптомите на болестта, съпроводено с добра подвижност на пациентите), в сравнение с “OFF” фазата (моментите, през които пациентът не е способен да се движи или изпитва затруднение).

С напредъка в лечението на болестта на Паркинсон качеството на живот на хората с това заболяване може да се подобри. Въпреки тежката инвалидизация, която често съпътства късната фаза на болестта, много паркинсоници водят активен и пълноценен живот. Важна част  от успешното справяне с болестта е разбирането как тя се проявява при всеки отделен пациент и намирането на оптимален вариант за повлияване на симптомите.
Съвременните методи на лечение са една надежда за бъдещето, че заболяването все повече ще бъде под контрола на науката.

Свързани новини