История и лечение на болестта на Паркинсон от древността до днес: Първите известни терапии за лечение на Паркинсон, част 5

belladonna-atropa

Първите известни терапии за лечение на паркинсон, част 5

ЛЕТАРГИЧЕН ЕНЦЕФАЛИТ И ПРИЛАГАНЕ НА АЛКАЛОИДИ

През 1915 г. в света избухва епидемия от летаргичен енцефалит. За първи път болестта е описана през 1917 г. от австрийския невролог Константин фон Економо. Започва с грипоподобни симптоми, като висока температура, а впоследствие се появяват главоболие, депресия, делириум, объркване, двигателни нарушения, психоза и ступор. Счита се, че симптомите на заболяването обхващат почти всичко, което човек може да си представи. Летаргичният енцефалит може много бързо да причини смърт или да доведе до такъв вид сън, който може да продължава с дни, седмици или месеци, но може и да причини безсъние. Много от оцелелите от болестта развиват постенцефалитен паркинсонизъм. Впоследствие летаргичният енцефалит води до голямо увеличение на броя на хората с паркинсонизъм. През 20-те години на миналия век мнозинството от пациентите с паркинсон са имали постенцефалитен паркинсонизъм.

ПРИЛАГАНЕ НА АЛКАЛОИДИ

За първи път алкалоидът атропин започва широко да се употребява през 20-те години на миналия век. През първата половина на 30-те години доминира терапията с атропин във високи дози, която постига значителни резултати, но се придружава от сериозни странични ефекти.

През 1926 г. българинът Иван Раев използва метод за лечение на постенцефалитен паркинсонизъм, който впоследствие е наречен „българското лечение“ и при който се използва извлек от корен от беладона (лудо биле) в бяло вино. Коренът от беладона е именно елементът, който има лечебно действие. Съдържащият се в екстракта алкалоид включва хиосциамин и атропин в различни количества и в по-малки количества скополамин и беладонин. До началото на 40-те години на 20 век лекували повечето пациенти с алкалоиди на беладона.

Свързани новини