История и лечение на болестта на Паркинсон от древността до днес: Първите известни терапии за лечение на Паркинсон, част 7

l-dopa-boosts-memory

ТЕРАПЕВТИЧНАТА УПОТРЕБА НА ЛЕВОДОПА

  • Лекари тестват леводопа върху хора, болни от паркинсон, в резултат на което установяват, че леводопа облекчава някои от симптомите на болестта в ранния й стадий. За разлика от допамин, неговият прекурсор леводопа може да премине кръвно-мозъчната бариера. Валидността на този подход се демонстрира от кратковременната полза, която е налице след инжектирането на леводопа. Той обаче няма практическа стойност като лечение поради острата токсичност, свързана с инжектирането.
  • Точно в този момент Джордж К. Коцияс (1918-1977 г.) прави откритие, което е от изключително значение и превръща кратковременния отговор в една успешна, широкообхватна терапия. Той започва с много малки дози, приемани перорално от пациента, на всеки два часа при непрекъснато наблюдение, и постепенно увеличавайки дозата. Така той успява да стабилизира пациентите на достатъчно високи дози, за да се постигне значителна ремисия на техните симптоми. Резултатите от първото проучване, което отчита подобрения при пациенти с болестта на Паркинсон в резултат на лечение с леводопа, са публикувани през 1968 г.
  • Полагат се усилия за усъвършенстване на приема на леводопа с цел смекчаване на страничните ефекти. Допа-декарбоксилазните инхибитори редуцират метаболизма на леводопа. Леводопа в комбинация с инхибитора на декарбоксилазата карбидопа е пуснат за продажба през 1972 г.
  • Карбидопа прави продукта по-ефективен, като забавя превръщането на леводопа в допамин, докато лекарството премине в мозъка. Медикаментът е усъвършенстван през 1991 г., като неговата версия е с контролирано освобождаване. Комбинацията на леводопа и инхибитора на декарбоксилазата бензеразид е пусната в продажба през 1973 г. Впоследствие то се произвежда и като лекарствена форма с контролирано освобождаване.

Свързани новини