Как да приемете своята диагноза
На сериозна диагноза като болестта на Паркинсон всеки реагира различно.
Ако сте диагностицирани с паркинсон на ранна възраст като мен, да чуеш тази новина е все едно да чуеш звука от затръшването на тежка стоманена врата пред бъдещето си. Кара те да се чувстваш сам и разтърсен из основи. А може просто да почувстваш облекчение, че след като години наред си обикалял по лекари, най-после имаш отговор.
Независимо от това на каква възраст сте диагностицирани, ще се стреснете от новината, че страдате от заболяване, за което сигурно не знаете много. Каквато и да е реакцията ви, ще е нужно да си дадете достатъчно време, за да могат умът и сърцето да „обработят“ гамата от емоции, които ще изпитате. През следващите няколко месеца целта ви трябва да бъде обмислите емоционалните и физическите аспекти на диагнозата си и да научите, колкото е възможно повече за болестта, както и за ресурсите, които могат да Ви помогнат да съхраните психическото и физическото си здраве.
Болестта на Паркинсон засяга хора с всякакво социално положение и различни професии: от политически и религиозни водачи, актьори и спортисти, до фермери, учители и духовници. Няма значение дали сте мъж или жена, въпреки че паркинсон се среща малко по-често сред мъжете, отколкото при жените. Раса, възраст, етнически произход, социално-икономическо положение и много други критерии, по които обществото диференцира хората, нямат значение. Това ще ви напомни, че не сте сами и че вашето заболяване не е съзнателен избор, който сте направили.
Ето някои начини, по които можете да се справите с диагнозата си
Бъдете откровени с хората около себе си
„Преподавах в един общински колеж, когато ми поставиха диагнозата паркинсон. Правех всичко възможно да крия симптомите от студентите и колегите си, защото не исках да загубя работата си. Мислех, че съм успял, докато един ден деканът не ме извика в кабинета си. Няколко студенти съобщили, че многократно съм се явявал в час сякаш пиян, завалял съм думите и съм се движил като пиян моряк. Тогава разбрах, че трябва да кажа на декана и студентите истината, за да не си мислят, че съм пияница. За щастие всички показаха голямо разбиране и успях да запазя работата си.“
— Боб, диагностициран на 48 години
След като ви поставят диагнозата, първата ви реакция може да бъде да се опитате да скриете диагнозата си от другите. Важно е обаче за общото ви емоционално и физическо състояние да бъдете откровени с приятелите си и хората, които обичате, и да получите подкрепата, от която се нуждаете.
Ако все още не сте го направили, определете си време редовно да разговаряте открито със съпруга или съпругата си или с най-близкия си човек за предизвикателствата, пред които сте изправени. Това ще помогне на всеки от вас да разбере по-добре другия и да вземете по-балансирани решения в дългосрочен план. На децата трябва да се каже, че болестта на Паркинсон не е заразна и че не е причинена от нищо, което са направили. В една от следващите ни статии ще предоставим съвети за това как да разговаряте със семейството си за своята диагноза.
Що се отнася до приятелите и съседите, директно им кажете как се чувствате и от какво имате нужда. Ако обаче не се чувствате готови да споделите с другите, може да бъде от полза първо да пишете за емоциите, които ви измъчват или да поговорите с доверен приятел или психотерапевт.
Намерете медицински екип, на който можете да се доверите
„Бях толкова депресиран, когато ми поставиха диагнозата, защото д-р Б. ми каза „Ето, вземи това лекарство. Ще върши работа пет до седем години и после ще трябва да отидеш в дом за стари и болни хора. Ела да те прегледам пак след 1 година.“
“Господи, колко се радвам, че отидох при д-р Д. за второ мнение! Аз и съпругата ми разбрахме, че никой не знае как точно ще прогресира болестта ми, но че отношението ми към нея играе много голяма роля. Работя заедно с един физиотерапевт, който има опит с паркинсон и който разработи програма за физически упражнения специално за мен. Продължавам да се занимавам с дърводелство като хоби и вече изминаха десет години, откакто ми поставиха диагнозата. Мисля си дали да не направя табела за д-р Б., на която да пише „Аз имам паркинсон, но паркинсонът не ме притежава.“
— Боб, диагностициран на 64 години
Вярвате или не, не всички лекари са еднакви. Ето защо първият съвет за всеки, който се е сблъскал с диагнозата болест на Паркинсон, е да потърси невролог, на който вярва и който има голям опит с лечението на пациенти с паркинсон. Това може да означава да пътувате до голям медицински център, където висококвалифицирани екипи от невролози, медицински сестри и терапевти осигуряват комплексни грижи за хората, болни от паркинсон.
Изградете своя система за подкрепа
Думата „система“ тук е много важна. Ако има само един човек, с когото можете да споделяте своите надежди и страхове за бъдещето, да говорите за предложените планове за лечение, да обсъждате симптомите и да ви придружава по време на консултациите с лекари, този човек ще бъде поставен под огромно напрежение и стрес. Това също крие риск от разочарования за вас, защото да посреща всички ваши нужди и същевременно да има пълноценен собствен живот за този човек на практика ще бъде невъзможно. Както се казва в старата поговорка – „Не слагай всички яйца в една кошница“. Да включите и други хора в своята система за подкрепа ви дава повече възможности и може да намали стреса за всички. В следващата ни статия ще поговорим по-подробно за това как да получите подкрепата, от която се нуждаете.
Източник: http://www.parkinson.org/understanding-parkinsons/newly-diagnosed/youve-got-parkinsons
Статия от Джаки Хънт Кристенсен
