Лечение на напреднала паркинсонова болест, част 1

treatmentdoctor

Лечение на напреднала паркинсонова болест, част 1

07 декември 2016 г.

1. Двигателни нарушения

Болестта на Паркинсон се счита за напреднала, когато пациентът е тежко инвалидизиран. Според скалата на Хоен и Яр за оценка на паркинсон пациентите на етап 4 все още могат да ходят и стоят без чужда помощ, но в значителна степен са загубили способността си да извършват ежедневни дейности. Пациентите с паркинсон на етап 5 са в инвалидна количка или на легло, освен с чужда помощ.

Много от пациентите с напреднал Паркинсон през деня се намират в диапазона между етап 4 и етап 5 поради нестабилното и ограничено действие на медикаментите, които приемат.

Дори когато пациентите все още могат да се придвижват без чужда помощ, ограничените двигателни способности поради силно изразената брадикинезия и неспособността за извършване на фини и редуващи се движения водят до невъзможност за самообслужване и извършване на рутинни ежедневни дейности като обличане, къпане, а често и хранене.

Пациентите в напреднал стадий на паркинсоновата болест са изложени на висок риск от редица неблагоприятни обстоятелства в ежедневието си, като например падания.

Паданията в напредналия стадий на заболяването се дължат на нестабилна походка, загуба на центъра на тежестта, нарушено равновесие, ортостатична хипотония, странични ефекти от приема на медикаменти, като антидепресанти и бензодиазепини, и нарушения на стойката, като прегърбване и навеждане напред или походка паркинсонов тип.

Предвид тежките последствия при всички пациенти в напреднал стадий на паркинсон е необходимо да бъде направена оценка на риска от падане. Необходима е комбинация от мерки – както строго специфични за заболяването, така и такива, които са свързани с равновесието и мобилността, за да се предвидят паданията при пациенти с паркинсон точно.

Проблемът с паданията изисква комплексен подход, целящ редуциране на всички потенциални рискови фактори, подобряване на силата и издръжливостта на мускулите, разширяване на обхвата на движенията и подобряване на равновесието, както и упражнения за контрол на стойката.

Въпреки че все още няма достатъчно доказателства, че ефективно предотвратява паданията, опитът показва, че включването на физически упражнения има ефект за подобряване на общата физическа кондиция, силата на краката, равновесието и ходенето. Следователно на физическите упражнения и процедури трябва да се акцентира в напредналия стадий на болестта, особено като се има предвид, че понастоящем нито фармакотерапията, нито методът на дълбока мозъчна стимулация (ДМС) на субталамичните ядра, който включва хирургична интервенция, успяват да осигурят добро решение на проблема с паданията.

Невро-анатомичните субстрати на стойката и походката не са добре изяснени, но редица наблюдения сочат, че педункулопонтинното ядро и съседните области в мозъчния ствол играят важна роля. Едно наскоро проведено двойно сляпо проучване съобщава за значително редуциране на паданията както в on-фазата (състояние на ефективно контролиране на симптомите и добра подвижност), така и в off-фазата (състояние на затруднена подвижност) 3 и 12 месеца след дълбока мозъчна стимулация (ДМС) на педункулопонтинните ядра според оценката по Унифицираната скала за оценка на паркинсонова болест (UPDRS) – част II на шест пациента в напреднал стадий на паркинсон със значителни аномалии в походката и стойката.

Източник: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3038575/

Свързани новини