Лечение

Конвенционално лечение:

Конвенционалните лечения на болестта на Паркинсон целят контролиране на симптомите на заболяването посредством:

  • Повишаване на времето, през което пациентът, страдащ от болестта на Паркинсон е в “ON” фаза (това е времето, през което се наблюдава ефективно контролиране на симптомите на болестта, съпроводено с добра подвижност на пациентите )
  • Намаляване на периода, през който пациентът, страдащ от болестта на Паркинсон е в “OFF” фаза (това са моментите, през които пациентът не е способен да се движи или изпитва затруднение).

Тези конвенционални медикаменти включват: леводопа, допаминови агонисти и МАО Б инхибитори. (моноаминооксидазни-инхибитори).

С развитието на болестта на Паркинсон във времето, все повече се затруднява контролът върху моторните движения, поради което, пациентът може да установи, че действието на конвенционалните медикаменти започва да отслабва преди приема на следващата доза.

Модерни/съвременни лечения:

Когато конвенционалните медикаменти не са в състояние да осигурят необходимия контрол върху симптомите на болестта, то в тези случаи може да бъде обсъждано и прилагането на модерни такива. Съвременните медикаменти включват лечение с помпа с интестинален гел , апоморфин (инжектиране/интравенозна инфузия), дълбока мозъчна стимулация (ДМС), която изисква имплантиране, посредством хирургическа намеса на електроди в специални, дълбоко локализирани области на мозъка.

Информация за лечение с помпа с интестинален гел:

  • Лечението с помпа с интестинален гел се прилага при лечение на напреднала форма на Паркинсон (след като вече е бил прилаган медикаментът леводопа), съпроводена с тежки форми на двигателни флуктуации и дискинезии, в случаи, когато наличните комбинации от медикаменти не са дали задоволителни резултати.
  • Лечението с  помпа с интестинален гел осигурява ефективно лечение за хора, страдащи от Паркинсон, като увеличава продължителността на „ON“ фазата, в сравнение с оралното приемане на леводопа.
  • Лечението с помпа с  интестинален гел е одобрен метод, като на този етап липсват други алтернативни медицински препарати, показващи задоволителен терапевтичен резултат.
  • Лечението с помпа с  интестинален гел е противопоказен за пациенти със закритоъгълна глаукома, остра чернодробна и бъбречна недостатъчност, остра сърдечна недостатъчност, тежка сърдечна аритмия, остър инсулт, както и за пациенти, които приемат неселективни МАО инхибитори и МАО инхибитори – тип А.

Механизъм на действие при лечението с помпа с интестинален гел:

  • Интестиналният гел при лечението с помпа е на водна основа, съдържащ леводопа и карбидопа, осигуряващ постоянно ниво на концентрацията на леводопа в кръвта.
  • За да може пациент с Паркинсон да бъде подложен на лечение с помпа, е необходимо той да претърпи хирургична интервенция (поставяне на перакутна ендоскопска гастростомна система Flow/Peg Pull Technique), чрез която да се постави тръба, която е свързвана към помпа, пълнеща се всеки ден от специална за целта касета, в която се съхранява интестинален гел.
  • Преди подлагането на операцията за поставяне на перакутна ендоскопска гастростомна система и тръба, пациентът трябва да се повлиява положително от интестиналния гел, посредством временно поставена за целта назодуоденална сонда.
  • След като перкутанната ендоскопска гастростомна система бъде поставена, следва регулиране на дозите на интестиналния гел, с цел получаване на оптимален клиничен отговор за всеки отделен пациент.

Резултатност от действието на интестиналния гел:

  • Установено е, че лечението с интестинален гел редуцира „OFF“ периода („феномен на изключване“) с приблизително 4 часа на ден в сравнение с изходното ниво.
  • Заключения, направени на база на рандомизирано контролирано клинично проучване, показват, че пациенти, третирани с помпа в продължение на 12 седмици демонстрират статистически значително намаляване на „OFF“ периода средно с 1,91 часа в сравнение с прилагането на орални таблетки с незабавно освобождаване – леводопа-карбидопа (P=0·0015).
  • В допълнение, проведеното проучване установи, че пациенти, третирани с помпа с интестинален гел изпитват значителни подобрения по отношение на „ON“ фазата (периодите, когато хората, страдащи от болестта на Паркинсон контролират моторните си движения и подвижността си), удължавайки средно с 1,86 часа времето, през което не страдат от дискинезия, сравнено с пациенти, третирани с орални таблетки с незабавно освобождаване леводопа-карбидопа (P=0·0059) .