Медикаменти за контрол на двигателните симптоми на паркинсоновата болест

Hranitelni-dobavki-tseni

Медикаменти за контрол на двигателните симптоми на паркинсоновата болест

Медикаментозната терапия е основната терапия, която се използва за контрол на двигателните (моторни) симптоми на паркинсоновата болест. Ще представим накратко основните медикаменти:

Леводопа
Леводопа може да се използва във всички стадии на паркинсоновата болест, но понякога има странични ефекти, които ескалират с времето (по-вероятно е да се проявят при увеличаване на дозата). След известно време леводопа може да започне да не действа така, както се очаква, и както е действала до момента. Когато това се случи, лекуващият лекар може да промени дозата, лекарствената форма или начина на въвеждане на медикамента. Приемането на други антипаркинсонови лекарства с леводопа може да помогне да бъде по-ефективна за лечението на симптомите на Паркинсон.

Освен таблетки, други лекарствени форми на леводопа са:

Капсули/таблетки с контролирано или удължено освобождаване
Капсулите/таблетките с контролирано или удължено освобождаване позволяват на леводопа да се освобождава в организма бавно и постепенно, а не наведнъж. С тях пациентът може по-рядко да изпитва странични ефекти. Тази форма позволява прием преди лягане, за да се намали сковаността през нощта.

Диспергиращи се таблетки
Диспергиращата се таблетка се смесва с малко количество вода, за да се получи напитка. Тя започва да действа по-бързо, тъй като не е необходимо да се разгради в стомаха, за да освободи активното вещество, и може да се използва при затруднения с поглъщането на таблетки или капсули. Действието ѝ продължава кратко, но е подходяща за фазите на замръзване или при сутрешна скованост след събуждане. При твърде чест прием обаче, може да се проявят странични ефекти, като неволеви движения.

Интестинален гел (дуодопа)
Тази опция е подходяща за хора, чиито симптоми не могат да се контролират с по-разпространените лекарствени форми. Медикаментът отделя активното си вещество непрекъснато, през хирургично поставена сонда, директно в тънките черва.

Пациент, на който е предписана тази форма на леводопа, е по-малко вероятно да има странични ефекти като неволеви движения. Може също така периодите на „изключване“ (off) да са по-малко. 

Допаминови агонисти
Тези лекарствени препарати могат да бъдат предписвани самостоятелно или заедно с леводопа или други медикаменти, за да им помогнат да действат по-ефективно. Могат да се предписват във всеки стадий на заболяването. Освен стандартните таблетки и капсули, има и лекарствени форми с удължено освобождаване, които се приемат не толкова често, но имат по-продължително действие в организма.

Съществуват допаминови агонисти и в следните други лекарствени форми:

Пластир за кожа
Подходящ е за хора, които се затрудняват с поглъщане на таблетки, а също и за онези, които имат проблем с повишено слюноотделяне и гастрит (възпаление на лигавицата на стомаха). Чрез тази форма могат да се намалят стомашните неразположения.

Инжекция или инфузия (апоморфин)
Апоморфин се въвежда с инжекция или инфузия посредством портативна помпа. Той е най-силният известен допаминов агонист. Обикновено се оставя за по-напредналите фази на заболяването, ако болният има внезапни и непредсказуеми промени в симптомите, които не се овладяват с други лекарства. Въпреки името, медикаментът не съдържа морфин. Това лекарство обаче не е подходящо за прием от всеки паркинсоник. Затова, преди да го изпишат, в болницата ще направят тест, за да проверят дали би могъл да помогне.

Възможно е да се наложи да се правят инжекции апоморфин в интервала между приемите на обичайните таблетки. За целта може да се използва готова за употреба, предварително напълнена писалка, която действа в рамките на 10 минути и е незаменимо спешно средство при нужда. Много е полезна при внезапно настъпил период на “изключване” (off).

Инхибитори на моноаминооксидаза тип В (МАО-В-инхибитори)
Тези медикаменти понякога се използват самостоятелно за лечение на ранен Паркинсон, или в комбинация с леводопа или друго лекарствено средство за лечение на късен Паркинсон. Съществуват и под формата на таблетка, разтваряща се в устата, която е подходящо да се използва, ако болният има проблеми с преглъщането.

Инхибитори на ензима катехол-O-метил трансфераза (COMT)
В късните стадии на паркинсоновата болест, инхибиторите на ензима катехол-O-метил трансфераза се използват заедно с леводопа, за да ѝ осигурят по-равномерно действие.

Антагонист на глутаматните рецептори
Той се използва най-вече в комбинация с друг антипаркинсонов препарат и действа върху тремора и скованите мускули.

Антихолинергични средства
Антихолинергичните средства не се използват много често за лечението на паркинсоновата болест, но понякога се прилагат за облекчаване на тремора и стегнатите мускули.

Спазване на графика за прием на лекарствата
Независимо от вида на медикамента, който е избран за лечение,  много е важно той да бъде приеман навреме и всеки път, както е предписано. Ако болният приема няколко лекарства едновременно, воденето на дневник, в който да си записва кое лекарство кога е приел, може да бъде много полезно.

Свързани новини