На Световния ден за борба с болест на Паркинсон започват безплатни прегледи в цялата страна

от ляво Симеон Варчев, акад.Миланов, Васил Настев 11042016

Информация до медиите:

На Световния ден за борба с болест на Паркинсон започват безплатни прегледи в цялата страна

У нас е достъпно лечението дори и за късен стадий на болестта на Паркинсон

На 11 април (понеделник) от 10.00 ч. в болница „ Св. Наум“ „Национална организация на хора, болни от късен Паркинсон“, „Сдружение за достоен живот на паркинсониците в България“ и „Асоциация двигателни нарушения и множествена склероза“ организираха пресконференция по повод Световния ден за борба с болест на Паркинсон. Организациите обявиха, че в рамките на месец април ще се провеждат безплатни прегледи за болест на Паркинсон в шест града в страната. Информация тук:

Паркинсоновата болест не засяга често млади хора, но се появява в петото десетилетие, когато човек е вече зряла, реализирана личност с голям творчески потенциал и именно това прави заболяването социално значимо. Това заяви на пресконференцията днес директорът на УСБАЛНП „Св. Наум” акад. Иван Миланов. По неговите думи близо 15 000 са болните с тази диагноза, около 10% са в напреднала фаза на болестта или късен паркинсонизъм. Медицината напредна много в последните години, за тези хора също има лечение и то е достъпно и у нас, отбеляза специалистът и уточни, че пациентите с късен паркинсонизъм могат да разчитат на помпите с интестинален гел, които се поставят вътре в стомаха и освобождават постепенно лекарственото вещество. Важно е да се знае, че някои съвсем нетипични симптоми като промяна в почерка, намаляване силата на гласа и загуба на обоняние също могат да бъдат предвестници на болестта, стана ясно още нa пресконференцията днес. Препоръката на специалистите е в такива случаи хората да обръщат внимание навреме и да се обръщат към лекар.

Прогресът в науката е много голям и прогнозата е, че още в недалечно бъдеще ще може да бъде поставяна ранна диагноза след биопсия на червата и анализ на специфични клетки в тях, не сме далеч и от времето, когато ще можем да разчитаме на ваксина, която да предотвратява болестта, добави още акад. Миланов. Това, с което трябва да се преборим обаче e стигмата и неразбирането на обществото, подчерта специалистът.

Стартиралата днес информационна кампания „Живот с паркинсон” има за цел да повиши информираността на обществото и да помогне на хората със заболяването и техните близки да получат нови знания и да организират живота си по-лесно и по-пълноценно.  

Светът върви напред и само след няколко години ще може да разчита на ранна диагноза след биопсия на червата и на превенция с помощта на ваксина, отбеляза на пресконференция днес водещият наш невролог акад. Иван Миланов.

Повече информация на WWW.PARKINSON.BG

Факт лист:

„Живот с паркинсон“

Паркинсон представлява невродегенеративно заболяване, нареждащо се на второ място по честота сред този вид болести в света. Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817 г. от британския лекар Джеймс Паркинсон. Причините за болестта са свързани с дегенеративен процес в структура от средния мозък – субстанция нигра („черно вещество”, наричано така заради характерния цвят на съставящите го клетки – бел. ред.), съдържаща допаминергични неврони.

В резултат от засягането на нервните клетки се стига и до загуба на изключително важното за двигателната система вещество допамин, което на практика е невромедиаторът, предаващ импулсите за осигуряване на нормалните движения на индивида. С други думи – болестта буквално срива цялата нервна система на човек.

Освен сериозни проблеми, свързани с движенията, заболяването рефлектира и на емоционалния статус като нерядко може да доведе и до отключване на депресивни състояния. За съжаление, симптомите на болестта се проявяват най-често, когато голям процент (над 70%) от нервните клетки вече са загинали, което е индикация, че тя е в напреднал стадий.

Паркинсоновата болест засяга 0.15% от цялото население, но болестността се увеличава с нарастване на възрастта. От 65 до 80 г. боледуват около 3% от хората, а над 80 г. – 10%.

Болните в България са около 12-13 000 души. 10% от тях или над 1200 души са в тежък стадий на болестта. От паркинсон най-често заболяват мъжете, като причината защо болестта засяга в по-голяма степен силния пол все още не е докрай изяснена. Характерно за заболяването е, че е възрастово зависимо.

Средната възраст, на която най-често се проявява болестта, е 60 години, но понякога може да се открие и при далеч по-млади хора, включително такива под 30-години. Специалистите са единодушни и за факта, че болестта на паркинсон се „подмладява” и застига хора в активна възраст. Все още не са установени докрай и причините, водещи до разрушаване на нервните клетки, „отключващи” заболяването. Засега специалистите се обединяват в мнението, че болестта на Паркинсон не се дължи на един фактор, а е по-скоро комбинация от генетично предразположение и влияние на вредни фактори от околната среда.

Десет по-малко известни симптома на болест на Паркинсон:

Паркинсоновата болест се проявява различно при всеки и включва както моторни, така и немоторни симптоми.

  • Нарушения на съня. Няколко различни проблема със съня могат да бъдат част от болестта на Паркинсон, сред които сънливост през деня и нарушения, свързани с REM фазата на съня (фазата на бързия сън);
  • Депресия и тревожност. Депресията е не само естествена реакция на тежка диагноза. Тя често също е и симптом на самото заболяване;
  • Сила на гласа. Паркинсовата болест може да причини забавяне на речта и отслабване на силата на гласа. Пациенти с паркинсон, които пеят, може да забележат, че заболяването се отразява също и на музикалните им способности. Логопед може да помогне във връзка с този симптом. Пеенето в хор или самостоятелно също може да засили гласа ви;
  • Загуба на обоняние. Мнозинството от пациентите с паркинсон изпитват загуба на обоняние в някаква степен. Въпреки че много хора със смущения в обонянието не развиват болестта на Паркинсон, за много, които заболяват от нея, това сякаш е първият симптом;
  • Когнитивни нарушения. Не всеки, който страда от паркинсонова болест, има симптоми на когнитивни нарушения, но тези нарушения може да включват загуба на памет, трудности при извършването на няколко дейности едновременно или затруднена концентрация. Симптомите може да варират от леки когнитивни смущения до деменция;
  • Ортостатичната хипотония е спадане на кръвното налягане при промяна на положението, например изправяне от седнало положение, и също е един от немоторните симптоми на болестта на Паркинсон. Ортостатичната хипотония може да причини причерняване и замайване;
  • Дистония. Дистонията, която е както симптом на паркинсон, така и третото най-разпространено двигателно разстройство, се характеризира с болезнени и продължителни мускулни контракции;
  • Безизразност. Брадикинезия е забавяне и/или загуба на спонтанните и волевите движения. Движенията стават забавени или едната ръка стои близо до тялото при движение. Изражението става по-безизразно и прилича на маска;
  • Умора и апатия. Много болни от паркинсон изпитват тези фрустриращи симптоми. Умората може също да се дължи на проблемите със съня, свързани с болестта на Паркинсон;
  • Забавяне на движенията или т. нар. брадикинезия – прости иначе движения се извършват с повече усилия и изискват повече време. Променя се походката, болният започва да върви с по-ситни и бавни стъпки, прегърбва се. Изменя се и почеркът, като писането става с по-дребни букви.

Личности с паркинсон:

  • Салвадор Дали е испански каталунски художник, сюрреалист.

Белязан от болестта ще се окаже и един от най-известните представители на сюрреализма – художникът Салвадор Дали. Испанският творец, оставил цяла епоха в изкуството, изпада в дълбока депресия след смъртта на голямата си любов Гала. Скръбта по нея, както и развитието на болестта, за която свидетелства промененият му почерк, бележат и творбите му.

Неговите картини са все по-опростени и в тях дълго време доминира тъгата. Болестта на Паркинсон също му пречи да рисува. През 1984 г. замъкът, в който живее творецът, се запалва и той е откаран в болница с тежки изгаряния, но остава жив. Четири години по-късно Дали умира от сърдечен удар.

Биографите на Салвадор Дали почти нищо не говорят за паркинсоновата болест, от която е страдал художникът през последните години от живота му. Подробности не се знаят, но почеркът му категорично свидетелства за това заболяване.

  • Известните с паркинсон : Адолф Хитлер – дали паркинсоновата болест се е отразила на развитието на Втората световна война?

Д-р Жон Мърфи, вицепрезидент на болница „Danbury” в САЩ, категорично прави извода, че фюрерът е страдал от паркинсон, което логично повдига и въпроса дали болестта му се отразила на развитието на Втората световна война. Лекарят, който е невролог и работи тясно с пациенти с паркинсон, е разгледал множество снимки на Хитлер, от които прави и заключенията си. Специалистът е достигнал до тях след задълбочено изследване на симптомите на диктатора. За пример той дава факта, че в последните фотоси на Хитлер ясно се вижда, че той почти не използва лявата си ръка, въпреки че дотогава за него е било характерно активното жестикулиране по време на речи. Близки на фюрера споделят в свои разкази, че в последните си години той е ходил трудно, гласът му е се променил почти до шептене, а двете му ръце са треперили.

Сред другите известни личности, заболели от паркинсон, са певецът Джони Кеш, Пхумипхон Адунядет, настоящ монарх на Тайланд, бившият държавен секретар на САЩ Жанет Рено, американският актьор Майкъл Фокс, комикът Били Конъли и други.

 

Свързани новини