Паркинсонова болест – как да я познаем?

Photo_3

Паркинсонова болест – как да я познаем?

12 април 2017

На 11 април 2017 г. беше отбелязана 200-годишнината от публикуването на „Есе за треперещата парализа“ от лондонския лекар Джеймс Паркинсон, в което той за първи път в новата история описва симптомите и така дава името си на болестта. По случай Световния ден за борба с паркинсоновата болест „Националната организация на хората болни от късен паркинсон“ с подкрепата на АбВи България за трета поредна година срещна пациенти, техните близки, медицински експерти и неправителствени организации. Целта на събитието е да подкрепи болните с полезни съвети, да им покаже различни aрт терапевтични подходи, за да могат те да обогатят знанията и уменията си да се справят по-лесно със заболяването и да облекчават своето състояние.

ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ

Описание

Паркинсоновата болест представлява невродегенеративно заболяване, причинено от недостига на изключително важното за двигателната система вещество допамин, което осигурява координацията на движенията и баланса на човешкото тяло. Допаминът е всъщност невромедиаторът, който предава импулсите за осигуряване на нормалните движения на индивида. Причините за болестта са свързани с дегенеративен процес в структура от средния мозък, съдържаща допаминергични неврони – субстанция нигра или „черно вещество”, наричано така заради характерния цвят на съставящите го клетки. В резултат на това, с течение на времето заболяването буквално срива цялата нервна система на човека. До днес все още не са установени докрай причините, водещи до разрушаване на нервните клетки и „отключващи” заболяването. Засега специалистите се обединяват в мнението, че паркинсоновата болест не се дължи на един фактор, а е по-скоро комбинация от генетично предразположение и влияние на вредни фактори от околната среда.

Симптоми

Треморът, сковаността в мускулите, забавянето на движенията, промяната в походката, влошеното обоняние са сред първите симптоми на паркинсоновата болест.

Характерно за треперенето (тремора) е, че то може да се прояви и в състояние на покой, а не само при физическа активност. Този симтом засяга над 70% от болните. Той се проявява по различно време, влошава се по време на стрес и изчезва при сън.

Стегнатостта в мускулите (мускулната ригидност) обикновено е по-изразена за едната страна на тялото. Болният усеща скованост в тялото и съпротивление при опит да раздвижи крайниците.

Забавянето на движенията (брадикинезията) се изразява в това, че иначе прости движения се извършват с повече усилия и изискват време. Променя се походката, болният започва да върви с по-ситни и бавни стъпки, прегърбва се. Промяна настъпва и в почерка, като писането става с по-дребни букви.

Симптом на паркинсоновата болест е също изчезването на автоматизма в движенията. Елементарни и несъзнателни движения като мигане, усмихване и жестикулация могат да бъдат повлияни от болестта.

Симптомите на заболяването са характерни както за началните стадии на заболяването, които обикновено продължават няколко години, така и за следващите етапи. Най-често в началото има един по-изразен симптом, като с прогресирането му се проявяват и останалите под различна форма и с различна степен. Освен сериозни проблеми, свързани с движенията, заболяването рефлектира и върху емоционалния статус, като не е рядко отключването на депресивни състояния.

Прогресиране и стадии

Симптомите на паркинсоновата болест се проявяват най-често, когато над 70% от нервните клетки вече са загинали, което означава, че тя е в напреднал стадий. Късният стадий на заболяването се характеризира със сериозно влошаване на съществуващите симптоми. Двигателната активност става все по-трудна, появяват се внезапни сковавания, походката е силно затруднена, болният се спъва, залита, пада. При по-тежка форма се стига и до неспособност за самообслужване. Появяват се уринарни смущения, налице са и нарушения на стомашно-чревния тракт. Болният страда и от нарушения на съня, нерядко се прибавят невропсихични нарушения, панически кризи, халюцинации, проблеми с паметта.

Диагностика

Пълната диагностика на болестта включва различни по вид изследвания, необходими за да докажат категорично наличието именно на това заболяване, както и да определят стадия му. Препоръчително е да се извършат образни диагностични процедури, сред които магнитен резонанс или компютърна томография, и така да се изключат други причини за състоянието.

Лечение и видове терапии

По-ранните стадии на паркинсоновата болест могат да бъда правилно лекувани с таблетки. На този етап няма нужда от постоянно прилагане на лекарство, за да се постигне стабилна двигателна активност, тъй като мозъкът все още е способен да произвежда и складира известно количество допамин.

Конвенционалните лечения на паркинсоновата болест целят контролиране на симптомите на заболяването чрез намаляване на периода, в който пациентът не може да се движи или изпитва затруднения и повишаване на времето, през което той ефективно контролира симптомите и е в добра подвижност. Тези конвенционални медикаменти включват: леводопа, допаминови агонисти и МАО Б инхибитори (моноаминооксидазни-инхибитори).

С развитието на заболяването във времето, все повече се затруднява контролът върху моторните движения и страдащият от болестта може да установи, че действието на конвенционалните медикаменти започва да отслабва преди приема на следващата доза. Когато този момент настъпи и прилаганите дотогава лекарства не са в състояние да облекчават симптомите на болестта, то в тези случаи може да бъде обсъждано и прилагането на модерни терапии. Те включват лечение с помпа с интестинален гел, апоморфин (инжектиране или интравенозна инфузия) и дълбока мозъчна стимулация.

Лечението с помпа с леводопа-карбидопа интестинален гел се прилага при лечение на напреднала форма на паркинсоновата болест, съпроводена с тежки форми на двигателни смущения, в случаи, когато наличните комбинации от медикаменти не са дали задоволителни резултати. За да може пациент в късен стадий на заболяването да бъде подложен на лечение с помпа, е необходимо той да претърпи хирургична интервенция. При нея се поставя тръба, която е свързана към помпа, пълнеща се всеки ден от специална за целта касета. В касетата се съхранява интестиналния гел. След като системата бъде поставена, следва регулиране на дозите на гела, за да се получи оптимален клиничен отговор за всеки отделен пациент.

Апоморфиновата инфузия може да се разглежда преди леводопа-карбидопа гел терапия при пациенти с не толкова тежко заболяване – за нея не е нужна хирургическа намеса при започването ѝ. Тя се прилага и при пациенти, които не желаят да се подложат на операция поради например страх от хирургически интервенции или естетически причини при по-млади пациенти и т.н. Пациентите на апоморфин могат да преминат на леводопа-карбидопа гел терапия при напреднали кожни реакции, възпрепятстващи по-нататъшната му употреба. На някои пациенти апоморфинът престава да действа адекватно след няколко години.

Дълбоката мозъчна стимулация изисква имплантиране на електроди, посредством хирургическа намеса, в специални, дълбоко локализирани области на мозъка.

Източник: http://www.doctoronline.bg/articles/10837/Beshe-otbelyazana-200-godishninata-ot-publikuvaneto-na-Ese-za-trepereshtata-paraliza-ot-londonskiya-lekar-Djejms-Parkinson

Свързани новини