Паркинсонът все повече се „подмладява“ и трудно се диагностицира

12345

Паркинсонът все повече се „подмладява“ и трудно се диагностицира

в-к „Трета възраст“, 5-11.04.2017

ПО ПОВОД 11 АПРИЛ- СВЕТОВЕН ДЕН НА БОРБА С БОЛЕСТТА НА ПАРКИНСОН, ВЕСТНИК “ТРЕТА ВЪЗРАСТ” ЩЕ ПУБЛИКУВА НЯКОЛКО СТАТИИ С ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО. РУБРИКАТА СЕ ВОДИ ОТ „ЖИВОТ С ПАРКИНСОН“- WWW.PARKINSON.BG

Само до преди десетина години паркинсоновата болест се смяташе за заболяване на възрастните хора. Напоследък обаче коварната болест все повече се подмладява, често засягайки хора в активна възраст, понякога под 30 години.

Причини за заболяването


Учените все още не могат да кажат категорично на какво се дължи тази това заболяване.

Сигурно е едно – причините за „разрушаването“ на нервни клетки, на коeто се дължи болестта, са комплексни: комбинация от генетично предразположение и факторите на околната среда (замърсяване, стрес). Болестта е свързана с дегенеративен процес в структура от средния мозък – субстанция нигра („черно вещество”, наричано така заради характерния цвят на съставящите го клетки – бел. ред.), съдържаща допаминергични неврони. В резултат от засягането на нервните клетки се стига и до загуба на изключително важното за двигателната система вещество допамин, което на практика е невромедиаторът, предаващ импулсите за осигуряване на нормалните движения на индивида. С други думи – болестта буквално срива цялата нервна система на човек. Отразява се и на емоционалния статус – хората с паркинсонова болест  са склонни към развиване на депресии.

Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817 г. от британския лекар Джеймс Паркинсон. То е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване в света.  Установено е, че засяга около 0.15% от населението като вероятността за развиване на симптомите се увеличава с възрастта. 3% от хората между 65 години и 80 години са засегнати от болестта, след 80-годишна възраст този процент се утроява. По-често от паркинсон страда бялата раса, като мъжете са 1.5 пъти по-предразположени към развитие на болест на Паркинсон.

Симптоми

Някои от симптомите на коварното заболяване са типични (треморът например), други лесно биха могли да бъдат объркани, тъй като са характерни за много болести. Затова и поставянето на правилна диагноза при паркинсона е сравнително трудно. Същевременно навременното диагностициране е от голяма важност, защото когато заболяването се установи на по-късен етап, лечението може да забави прогресията му, но не и да възстанови увредените неврони и двигателни функции.  Пълната диагностика на болестта включва различни по вид изследвания, които са необходими, за да докажат категорично наличието именно на това заболяване, както и да определят стадия му. Изследванията включват магнитен резонанс или компютърна томография, както и електромиография, представляваща запис и анализ на тремора (треперенето) на болния, което да го отличи от сходни оплаквания при други заболявания.

Развитие на заболяването

Сред първите признаци, които подсказват, че може би става дума за паркинсонова болест, освен тремора, са скованост в мускулите, отслабване на гласа, загуба на обоняние, промяна в почерка. Обикновено се започва с проявата на един симптом (например тремор или скованост в единия крайник), който след няколко години, когато болестта премине в следваща фаза, се прехвърля и върху другия крайник.

Постепенно, с напредването на болестта, движенията стават все по-сковани. Всекидневни и обичайни за всеки човек дейности за паркинсоника стават все по-трудни, а това неминуемо се отразява на психиката му. В третия етап трудностите с равновесието при изправено положение или ходене са очевидни. Освен забавени движения, започват да се появяват и т. нар. неволеви такива, тоест движения, които човек не е искал да направи. Започват и проблеми с координацията. Късният стадий на заболяването се характеризира със сериозно влошаване на съществуващите симптоми. Двигателната активност става все по-трудна, появяват се внезапни сковавания, походката е силно затруднена, болният се спъва, залита, може и да падне. Понякога се стига и до невъзможност за самообслужване. Появяват се психически кризи, халюцинации, проблеми с паметта. Болният изпитва страх да отиде до магазина. А в най-тежките форми се стига и до инвалидна количка, тъй като паркинсоникът не е в състояние да се придвижва сам.

Въпреки, че болестта на Паркинсон все още е нелечима, благодарение на постиженията на съвременната медицина, състоянието на болните може значително да бъде подобрено при правилно и навременно лечение.

 

Свързани новини