Причината за развитието на болест на Паркинсон би могла да e в апендикса

appendics

Според едно от най-мащабните изследвания в областта на болестта на Паркинсон, причината за развитието на невродегенеративното заболяване може би се крие в апендикса.

Анализ на медицинската информация на над милион души в Швеция показва, че отстраняването на този сегмент от стомашно-чревния тракт в детска и младежка възраст е свързано с намаляване с 19% на заболеваемостта. Тези резултати говорят в полза на теорията, че генезата на болестта на Паркинсон е свързана с храносмилателната и имунната система.

Въпреки че се смята за един вид ненужен орган, апендиксът всъщност има важна роля за имунния отговор като повлиява на състава на бактериите, населяващи дебелото черво, а според последните доказателства, може да повлияе и на развитието на заболявания на нервната система. Според д-р Вивиан Лабри от института „Ван Андел” в Мичиган това откритие е стъпка напред към намирането на ефективно лечение на болестта.

Според проведеното изследване, освен модератор на имунния отговор, апендиксът е и резервоар за неправилно образуван протеин с нарушена функция, наречен алфа-синуклеин, който има пряка роля за появата и напредването на болестта на Паркинсон.

Всъщност, подобни натрупвания от въпросния протеин са намерени и при здрави хора, което е доказателство, че самото му присъствие в организма не води задължително до невродегенеративното заболяване. Една от теориите гласи, че то започва развитието си, когато протеинът се освободи по някакъв начин от апендикса и се пренесе по блуждаещия нерв до централната нервна система.

Изследването, публикувано в списание Science Translational Medicine, обхващащо 849 пациенти с болест на Паркинсон, доказва, че премахването на органа води до по-късна поява на болестта- средно с 3.6г.

„Все още е необходимо извършването на редица изследвания, които да докажат дали хирургичното премахване на апендикса би могло да спре процеса на натрупване на токсични протеини”, обяснява д-р Клеър Бейл, водещ експерт в областта на невродегенеративните заболявания.

„Въпреки това, не смятам, че тези методи биха могли да премахнат напълно вероятността за развитие на болест на Паркинсон, тъй като зараждането на болестта се основава на много фактори, които в повечето случаи са мистерия за нас лекарите.”, допълва д-р Бейл.

Свързани новини