Проф. д-р Ара Капрелян: Над 6 милиона по света боледуват от болест на Паркинсон

profkaprelian

Проф. д-р Ара Капрелян: Над 6 милиона по света боледуват от болест на Паркинсон

19 април 2016 г.

Проф. д-р Ара Капрелян e доктор по медицина, началник на Първа клиника по нервни болести на университетската болница „Света Марина“ във Варна. Известният невролог е и ръководител на Катедра по нервни болести и невронауки в Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – Варна.

Проф. Капрелян, разполагате ли с данни за това колко българи са с болест на Паркинсон и каква част от тях са с късна паркинсонова болест?

Паркинсоновата болест е второто по честота невродегенеративно заболяване след болестта на Алцхаймер. Засяга над 6 милиона души по света, като заболяваемостта достига от 1% сред населението на възраст между 55 и 65 години и до 10% при хората над 80-годишна възраст. Според епидемиологични данни би трябвало да има над 12 000 българи с паркинсонова болест.

В какъв възрастов диапазон са късните паркинсоници у нас? Всички те търсят ли помощ и лекуват ли се? Има ли проблем с тяхното диагностициране или проблемите са други?

Според клиничния ход на болестта се разграничават ранна (неусложнена), късна (усложнена) и терминална паркинсонова болест. В напреднал стадий на болестта, който настъпва средно след 10 години от началото на диагнозата, са около 30% от болните. Пациентите с късна паркинсонова болест са в широк възрастов диапазон от 45 до 80 г. През последните години усилията на Българското дружество по неврология са насочени към актуализиране на действащите консенсуси за най-ранна диагностика и лечение на заболяването. Всички съвремени диагностични и лечебни методи са достъпни за българския пациент със съответната реимбурсация от НЗОК. За съжаление, все още една част от болните не търсят или не получават своевременно компетентна медицинска помощ, най-често поради социални и икономически причини.

Какво се прави в България за пациентите с напреднало заболяване?

Изборът и контролът на медикаментозното лечение е на екипен принцип. Екипът включва общопрактикуващ лекар и невролози от доболничната и болничната помощ. Диспансеризацията на болните с паркинсонова болест позволява да се следи активно хода на болестта и извърши корекция на терапията при всяко влошаване на състоянието. Допълнително могат да се дадат предписания за физикална терапия, говорна рехабилитация, трудотерапия или някои други алтернативни методи на лечение. В случаите с напреднала паркинсонова болест се използват три метода за подобряване на състоянието им: прилагане на интестинален гел карбидопа леводопа гел, апоморфин под формата на подкожни инфузии и дълбока мозъчна стимулация чрез имплантирани мозъчни електроди.

 

 

Какви са предизвикателствата и удовлетворението лично за Вас в лечението на късната паркинсонова болест?

За мен диагностицирането и лечението на хора с късна паркинсонова болест представляват сериозно научно и практическо предизвикателство, лекарска отговорност и професионално задължение. Удовлетворението идва от усмивката на пациента, от неговата вяра и надежда, както и от споделената човешка благодарност, от простичкото: „Благодаря Ви, докторе“.

Източник: http://media.framar.bg/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-6-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%BD

Свързани новини