Симптомите на тревожност се срещат при до 50% от страдащите от болест на Паркинсон.
Въпреки това, учените са открили няколко важни фактора, които могат да насочат лекуващите лекари в посока за предотвратяване на това състояние.
Авторите на скорошно проучване, начело с д-р Кангди Жу от медицинския център „Лайден” в Холандия, откриват, че главният насочващ фактор за появата на тревожно разстройство е депресията.
За да докажат своята теза, учените провеждат 5-годишно проучване, обхващащо 409 пациенти с болест на Паркинсон, в което проследяват появата на промени в двигателната и в недвигателната дейност.
От всички участници общо 67 имат тревожност в началото на изследването, като по-голямата част от тях са жени, но възрастта, давността на заболяването и годините, на които е открито не са от значение за емоционалните промени.
Други 316 пациенти без симптоми на тревожност в началото на проучването също биват проследявани като при 252-ма от тях няма промяна, докато тя се появява при останалите 64 участници.
След анализ на данните учените установяват, че именно депресията е най-често свързаният с развитието на тревожност фактор. Същевременно от голямо значение са женския пол, по-големия спад в мисловната дейност, безсънието, както и наличието на стомашно-чревни и сърдечно-съдови заболявания.
Учените извеждат хипотезата, че безсънието и тревожността всъщност си влияят взаимно и че едното състояние е предпоставка за появата на другото. Друг важен фактор е наличието на смущения в двигателната дейност, тъй като при такива пациенти има периодично възникващ страх от падане или измръзване.
Повечето изследвания наблягат на опасностите от депресията и от психозата, развиващи се при пациенти с болест на Паркинсон, заявяват авторите. Симптомите на тревожност остават някак пренебрегнати, въпреки че те влошават качеството на живот на тези хора. Ето защо повече изследвания, според изследователите, трябва да се концентрират именно върху това.
