Засегнатите от болестта на Паркинсон са в постоянен риск от изолация и изключване от социалния живот. Чести причини за това са чувство за безпомощност, усещане за безполезност и провал, както и невъзможност за реакция при стресова ситуация. За съжаление често медиците подценяват ранните симптоми и не взимат навременни мерки, а до момента данните от научни излседвания по въпроса са недостатъчни.
Скорошно проучване, публикувано в априлското издание на списание Neurology си поставя за цел да определи точната честота на социалната изолация сред пациентите с болест на Паркинсон. Д-р Браян Ку и колектив проследяват 96 участници със заболяването и ги сравняват с 86 здрави. След попълване на въпросници и оценка по психологически скали, изследователите преработват получените данни и установяват, че 18% от хората с болест на Паркинсон са социални изолирани, в сравнение с 8% от здравите.
Освен социална изолация, сред включените в изследването се среща и депресия, а най-засегнати са необвързаните млади хора. Въпреки това, авторите отбелязват, че тези две състояния са различни по своята природа и могат да се срещат независимо едно от друго.
Като извод от изследването се отбелязва, че всеки пети пациент с болест на Паркинсон страда от социална изолация. Сред най-честите характеристики на състоянието са следните:
- Социалната изолация се проявява предимно сред млади, необвързани хора с моторна симптоматика;
- За да може да се извърши по-точна оценка на състоянието, е важно пациентът да работи със социален работник или психолог;
- Когнитивно-поведенческата терапия би била от полза в такива случаи, но са необходими още проучвания за доказване на нейната ефективност;
- Не бива социалната изолация да се бърка с депресия;
- При наличие на съпътстваща депресия и апатия, те трябва да се лекуват от специалист;
- В избрани случаи е необходима консултация с пихиатър;
- За ефективната и цялостна терапия при пациенти с болест на Паркинсон е от основно значение да се съгласуват усилята на медици, психолози и социални работници.
