Стадии

rays-516326_960_720

Симптомите на болестта на Паркинсон са характерни както за началните стадии на заболяването, които обикновено продължават няколко години, така и за следващите стадии. Най-често в началото клиниката на болестта включва един симптом, като с прогресирането му се проявяват и останалите под различна форма и с различна степен. Най-страдаща от развитието на болестта е двигателната дейност. Всекидневни и обичайни за всички ни действия костват на болния с паркинсон много сили и време, което, естествено, повлиява и на психиката му.

Прогресиране

Развитието на заболяването е индивидуално и зависи от скоростта, с която загиват допаметричните неврони. През прогресирането на паркинсон симптомите като скованост на крайниците се разпрострират двустранно, движенията стават все по-забавени, промените в стойката са видими. В третия етап трудностите с равновесието при изправено положение или ходене са очевидни. Освен забавени движения, започват да се появават и т. нар. неволеви такива, тоест движения, които човек не е искал да направи. Започват и проблеми с координацията. Всичко тези затруднения повлияват и на емоционалното състояние на болния, което може да се усложни и да започне да се изразява в депресивни състояния.

Късен стадий

Късният стадий на заболяването се характеризира със сериозно влошаване на съществуващите симптоми. Двигателната активност става все по-трудна, появяват се внезапни сковавания, походката е силно затруднена, болният се спъва, залита, пада. При по-тежка форма се стига и до неспособност за самоообслужване. Появат се уринарни смущения – изпускане на урина или пък прекалено задържане, налице са и нарушения на стомашно-чревния тракт. Болният страда и от нарушения на съня, нерядко се прибавят невропсихични нарушения, панически кризи, халюцинации, проблеми с паметтта. При най-тежката форма и стадий, стигаща до двигателна инвалидизация, болният има нужда от вскидневни грижи, защото е на легло или на инвалидна количка и не неспособен да се грижи сам за себе си.