Едно ново изследване установява, че конкретно заразяването с хепатит С (не и с другите видове хепатит) може да увеличи риска от развитие на болестта на Паркинсон. Резултатите са публикувани в онлайн изданието на Neurology от 23 декември 2015 г.
Добре известно е, че вирусът на хепатит С причинява инфекция, която възпалява и уврежда черния дроб. Последните лабораторни проучвания обаче показват, че той може да инфектира и да се размножава също и в нервните клетки, като дори може би има способността да убива произвеждащите допамин неврони – този вид мозъчни клетки, чиято смърт е в основата на болестта на Паркинсон.
За да проучи потенциалната връзка между хепатит С и действителни случаи на паркинсон, изследователски екип от Факултета по медицина на Националния университет на Тайван, ръководен от д-р Чиа-Хунг Као, анализирал база данни с медицински записи на националната здравноосигурителна система в Тайван. Екипът се запознал с личната анамнеза на близо 50 000 новодиагностицирани пациенти с хепатит през периода 2000 – 2010 г. От тези пациенти 71 процента са с хепатит В, 21 процента са с хепатит С и 8 процента имат и двата вида хепатит. След това учените проследили записите за тези пациенти в продължение средно на 12 години и ги сравнили с анамнезата на 150 000 души, които не били диагностицирани с хепатит.
Резултати
- От всички хепатитно болни 270 са развили болестта на Паркинсон през периода, обект на анализ. Този общ брой включва 120 болни с хепатит С;
- От хората, които нямат хепатит, 1060 са развили паркинсон;
- Когато изследователите контролирали статистически данните по променливи като възраст, пол и други заболявания, засягащи черния дроб, те установили, че за хората с хепатит С е с почти 30 процента по-вероятно да развият болест на Паркинсон, спрямо тези, които нямат хепатит;
- При хората с хепатит В или тези, които страдат и от хепатит В, и от хепатит С, вероятността да развият паркинсон е не по-голяма от тази като при хората, които нямат хепатит.
Какво означава това?
Това проучване отчита умерен, но все пак значително повишен риск от болестта на Паркинсон сред хората, заразени с хепатит С. Необходими са допълнителни изследвания, за да се потвърди тази зависимост.
Тъй като проучването е епидемиологично проучване, базирано на документални източници, е трудно да се направи заключение защо двете заболявания са свързани. Например, възможно е връзката да е резултат от директно заразяване на мозъчни клетки с хепатит С, но това не е демонстрирано при аутопсия при изследвания на мозъка. Много фактори играят роля при болестта на Паркинсон и авторите на проучването отбелязват, че е възможно инфектирането с хепатит С да се съчетава с други рискови фактори при развитието на болестта на Паркинсон. Освен това е важно да се отбележи, че огромен брой от хората, включени в проучването, които имат хепатит С, не са развили болестта на Паркинсон.
В САЩ около 3.2 млн. души са заразени с хепатит С. Много хора не знаят, че имат вируса, тъй като първоначалните симптоми са почти незабележими. Той обаче може да прогресира до сериозно, увреждащо черния дроб заболяване. Хепатит С може да се лекува с антивирусни медикаменти. За разлика обаче от хепатит А и В, срещу хепатит С няма ваксина. Центърът за контрол на заболяванията препоръчва всички лица, родени в периода 1945 – 1965 г., да се изследват за хепатит С.
Вирусът на хепатит С се разпространява по кръвен път – предава се посредством използване на една и съща игла, чрез убождане при медицинските работници и от заразена майка на новородено при раждане. В Тайван през периода от време, обект на проучването, преливанията на кръв са били най-честата причина за заразяването с вируса. В САЩ от 1992 г. насам кръвта, получена при кръводаряване, задължително се изследва за вируса.
Източник:
23 декември 2015 г.
http://www.pdf.org/en/science_news/release/pr_1450885023
