10 въпроса – 10 отговора

1

11.Наследствена ли е болестта на Паркинсон?

  • В повечето случаи болестта на Паркинсон не е наследствена. Въпреки това е установено генетично предразположение към болестна форма, близка до Паркинсон. Съществуват малък брой случаи, при които мутации на определени гени причиняват Паркинсон.

2. Какви са причините за паркинсон?

  • Причините за болестта на Паркинсон са все още неизвестни. Дълго се е подозирало, че известна роля имат някои фактори от околната среда, сред които хербициди и пестициди, но все още науката няма точен отговор дали наистина е така. В допълнение, има някои гени, които могат да отключат паркинсон след мутация. Учените открили мутации в ген, носещ името GBA. Въпросният ген вероятно е един от рисковите фактори за развитието на болестта и може би е сред най-важните, идентифицирани досега, категорични са изследователите.

  • Травми на главата също биха могли да бъдат рисков фактор. Боксът може да причини симптоми на Паркинсон (например при Мохамед Али), въпреки че това най-вероятно се дължи на мозъчни щети в следствие на повтарящи се удари по главата.

3. Колко често се среща болестта на Паркинсон?

  • Болестта на Паркинсон е често срещано неврологично нарушение, което засяга главно хора над 50 години, но все повече засяга и по-млади хора.

  • Установено е, че между 4.1 и 4.6 милиона души са страдали от Паркинсон през 2005 г. и че тази цифра се очаква да се удвои през 2030 г.

  • Около 12 000 са болните от болестта на Паркинсон в България, като приблизително 5% от тях са с резистентна форма на заболяването.

  • Разпространението на Паркинсон се увеличава с възрастта. Обикновено болестта започва при около 60-годишните, но може да се появи и по-рано. По-често се среща при мъже, отколкото при жени. Разпространението достига 1-3% при населението над 80 години.

4. Кои са първите симптоми за болест на Паркинсон?

Симптомите, които могат да подскажат, че болестта на Паркинсон е застигнала ваш близък или вас самите:

  • Треперене или т. нар. тремор – характерното е, че то може да се прояви и в състояние на покой, а не само при физическа активност. Този първи симтом засяга над 70% от болните.

  • Стегнатост в мускулите или т. нар. мускулна ригидност – обикновено тя е по-изразена за едната страна на тялото. Болният усеща скованост в тялото и съпротивление при опит да раздвижи крайниците.

  • Забавяне на движенията или т. нар. брадикинезия – прости по принцип движения се извършват с повече усилия и изискват повече време от нормалното. Променя се походката, болният започва да върви с по-ситни и бавни стъпки, прегърбва се. Изменя се и почеркът, като писането става с по-дребни букви.

  • Изчезва автоматизмът на движенията – елементарни и несъзнателни движения като мигане, усмихване и жестикулация също могат да бъдат повлияни от болестта. Понякога болните придобиват втренчен, сякаш апатичен и равнодушен вид.

  • Влошено обоняние – според последните изследвания влошеното обоняние също може да е знак за ранен Паркинсон.

5. С какво лечението леводопа-карбидопа гел се различава от останалите антипаркинсонови лекарства?

  • Тази терапия е предназначена за случаи, в които другите налични медицински продукти не успяват да постигнат задоволителен ефект. Леводопа-карбидопа гел, както и другите медикаменти, е с активна съставка леводопа. Разликата е, че се прилага продължително и директно в горната част на тънкото черво, създавайки стабилни нива на леводопа в кръвта.

  • В сравнение с оралните таблетки, лечението с леводопа-карбидопа гел минимализира тези движения като поддържа концентрацията на леводопа сравнително постоянна. Докато помпата е активна,  тя поддържа концентрацията на леводопа (и допамин) достатъчно висока, за да противодейства на симптомите на Паркинсон.

  • Това означава, че двигателните функции могат да бъдат запазени стабилни и “off” периодите да бъдат минимизирани. Понякога симптомите могат да се появят, въпреки стабилни доставки на леводопа, например в периоди на стрес, притеснение или по време на хранене. Въпреки това, тези “off” периоди често са леки и преходни.

6. Кои пациенти са по-подходящи за апоморфинова помпа и кои за леводопа-карбидопа гел?

  • Апоморфиновата инфузия може да се разглежда преди леводопа-карбидопа гел при пациенти с не толкова тежко заболяване (за нея не е нужна хирургия при започването ѝ) или при пациенти, които не желаят да се подложат на хирургична интервенция (естетически причини при млади пациенти, страх от операция). Леводопа-карбидопа гел би могла да се разглежда преди апоморфина при по-тежко болни пациенти, нуждаещи се от максимален ефект (където максималния ефект на леводопа-карбидопа гел при паркинсоновата симптоматика има съществено значение). Тази терапия също може да се толерира по-добре при пациенти с ограничено количество на подкожните тъкани. Пациентите на апоморфин могат да преминат на леводопа-карбидопа гел при напреднали кожни реакции възпрепятстващи по- нататъшната му употреба. На някои пациенти апоморфина престава да действа адекватно след няколко години.

Терапиите леводопа-карбидопа гел и апоморфин се реимбурсират на 100% от Здравната каса. Лечението с леводопа-карбидопа гел в България се прилага от края на 2009 г., а апоморфиновата помпа от 2015 г.

7. Защо лечението с леводопа-карбидопа гел е само за пациенти в напреднала фаза на Паркинсон?

  • Поранните периоди на паркинсон, „добрите години”, могат да бъда правилно лекувани с таблетки. На този етап няма нужда за постоянно прилагане на лекарство, за да се постигне стабилна двигателна активност, тъй като мозъкът все още е способен да произвежда и складира известно количество допамин. Затова леводопа-карбидопа гел се препоръчва за лечение при пациенти в напреднала фаза, реагиращи на леводопа със силни двигателни нарушения и хиперкинезия или дискинезия, когато наличните комбинации от лекарства вече не дават задоволителни резултати.

8. Как трябва да се храни човек с болест на Паркинсон?

  • Здравословните диети могат да помогнат за облекчаване на симптомите, да предотвратят потенциални усложнения и да подобрят качеството на живот. Лененото семе, орехите и олиото от рапица са най-добрите растителни източници на омега-3 мастни киселини – есенциални киселини, които играят важна роля за мозъчната функция. За предпочитане е лененото семе да се консумира смляно, а не на цели зърна, защото така най-добре се усвояват полезните вещества. Цялото ленено семе обаче може да помогне за облекчаване на запека, който често се среща при пациентите с Паркинсон.

  • Плодовете и зеленчуците са най-добрите източници на антиоксиданти – вещества в храната, които засилват способността на организма да се бори с инфекции и болести. Плодове и зеленчуци, в които съдържанието на витамин С е особено високо са червените и зелените чушки, цитрусовите плодове, ягодите, кивито, пъпешите, доматите, зеленолистните зеленчуци, броколи, брюкселското зеле и тиквата. Авокадо, къпини, гуава, манго, папая, листно цвекло (манголд), тиква, пащърнак и картофи доставят на организма достатъчни количества витамин Е.

  • Млечни продукти

Паркинсоновата болест често се придружава от остеопороза – състояние, което се характеризира с чупливи, склонни към фрактури кости. Тъй като самата болест на Паркинсон увеличава риска от болезнени падания и травми, приемът на достатъчно количество от заздравяващи костите нутриенти, като калций и витамин D, е жизненоважно.

9. Може ли да се изпълняват физически упражнения?

  • Най-общо физическите упражнения трябва да бъдат насочени към намаляване на треперенето и сковаността на мускулите. Това не е невъзможно. Първоначалано заставайте пред огледалото и се наблюдавайте.

  • Много бързо ще установите кои упражнения ви допадат и кои ви карат да се чувствате некомфортно. Първо повдигайте ръцете – последователно, като започвате от дясната, после лявата, после двете едновременно. Това ще ви помогне да постигнете по-добра координация.

  • По отношение на ходенето – започнете с бавни стъпки напред, като се стремете да стъпвате плътно с цялото ходило, така че да имате усет за стабилност. Естествено, обувките ви трябва да са удобни, с мека и еластична подметка, която позволява подхлъзване. Като начало можете да използвате помещението, в което пребивавате най-често – обикновено това е кухнята или дневната.

10. Какви мерки за безопасност могат да се вземат в домашна среда?

  • Подовите настилки в банята и коридорите трябва да бъдат достатъчно грапави, за да няма опасност от подхлъзване и същевременно да бъдат направени от подходящ материал, за да е лесно почистването им.

  • Винаги обръщайте внимание на мокри или ненапълно изсъхнали повърхности.

  • Използвайте столче за душ или пейка за вана, за да се къпете спокойно и да имате чувство за стабилност.

  • Малки рафтчета за принадлежности – гъба, изтривалка, сапунерка за твърд сапун, контейнер за течен сапун или душ гел трябва да бъдат поставени на няколко места – в близост до душа, на подходящо място върху самата вана или на съвсем малка височина над нея. Това е важно, за да не се налага да се пресягате излишно. Същото се отнася и за принадлежностите ви за миене на зъби – четка, паста, вода за изплакване. Ползвайте четка с дълга дръжка – така ще можете да достигнете до долната част на краката си, без да е необходимо да се навеждате.

  • В кухнята махнете опасните черги, а в хола и стаите за гости не забравяйте да стъпвате по-внимателно, защото ъглите на килимите и пътеките винаги могат да ви изиграят лоша шега и да ви спънат.

  • Особено внимателни бъдете, ако трябва да се качвате или слизате по стълби, застлани с килим или пътека. Ако пък стълбата е вита, то най-добре е преди и след вас да има човек, готов да ви подаде ръка.

  • Избягвайте балконите, терасите и верандите с една или повече стълби, те също могат да бъдат коварно препятствие за вас.

  • Когато сте в градина, внимавайте да не се спънете в маркучите за поливане – тази опасност също не е за подценяване.