Д-р Мария Петрова: Терапията с леводопа-карбидопа интестинален гел позволява поддържане на стабилно ниво на лекарството в кръвта при напреднал паркинсон

Чрез нея пациентите си възвръщат самостоятелността, а някои продължават и да работят

Интервю с д-р Мария Петрова от Клиниката по нервни болести на УМБАЛ “Александровска” за Zdrave.net

Д-р Петрова, кои са най-характерните симптоми на болестта на Паркинсон?

Обичайно се открива във възрастта след 50-60 г. Първите симптоми са забавеност и скованост в движенията и/или тремор, като в началото може да са само при стрес, а после да станат постоянни. Характерен е треморът в покой – има непостоянно треперене на ръцете, когато са отпуснати върху краката или са до тялото при ходене. Близките или пациентът могат да забележат, че той по-ограничено движи едната ръка при ходене. Ранната диагноза може да бъде поставена чрез задълбочено разпитване на пациента и близките му и неврологичен преглед от опитен невролог. В редки случаи се налагат инструментални и други методи, напр. DatScan, компютърна томография и др. за изключване на друго заболяване и в подкрепа на диагнозата.

По какво се познава, че пациентът вече е с напреднала Паркинсонова болест?

Обичайно след 5 до 10 г. от началото на заболяването пациентите навлизат в напредналата фаза, като при някои е по-рано, при други по-късно. Важен фактор е и опитността на лекаря, който води лечението. Прилаганите през устата медикаменти – пероралните, започват да действат все по-кратко. В началото има влошаване на оплакванията от скованост, забавеност и/или тремор, т.е. възвръщане на старите оплаквания около периода на прием на следващата доза.

За прехода към късен стадий на заболяването се ориентираме по т. нар. правило 5-2-1. В него 5 означава броя приеми на леводопа медикамент на ден (т.е. ако на пациента поради поява на сковаване му се налага да приема лекарства 5 и повече пъти дневно); 2 означава броя часове, през които той е скован през будната част на денонощието, въпреки терапията; 1 означава часовете с неволеви движения, дължащи се на лекарствата – това са дискинезиите. В късния стадий се обмисля включването на инструментален метод на лечение на двигателните нарушения поради неефективност на приеманите таблетки.

Здравната каса финансира изцяло 3 терапии за напреднала Паркинсонова болест – дълбока мозъчна стимулация, инфузия с апоморфин, леводопа-карбидопа интестинален гел. Каква е разликата между тях и коя е най-използваната у нас?

Леводопа-карбидопа интестинален гел е метод, чрез който директно се впръсква съдържащо леводопа лекарство в червата. Дозирането става чрез компютър – с помпичка,която подава непрекъснато около 16 часа дневно малки  дози от лекарството в организма. По този начин се поддържат стабилни нива на медикамента в серума. Това е много ефективно, преодолява кризите в движението и на пациентите се осигуряват още много години пълноценен живот. Неудобството е, че методът е свързан с малка оперативна интервенция, при която се поставя тръбичката през коремната стена в стомаха и оттам преминава в червата. Този метод се прилага над 10 г. в България и е натрупан вече голям опит, като са включени над 100 пациенти.

Инфузията с апоморфин включва поставяне на допаминов агонист с устройство, подкожно, като се подава отново лекарство за продължителна дневна инфузия. Неврохирургичният оперативен метод представлява дълбока мозъчна стимулация, при която оперативно се поставят електроди в определени структури на мозъка. Трите метода са световно признати и ефективни и се покриват напълно от здравната каса в момента.

За кого е подходяща терапията с леводопа-карбидопа интестинален гел? Какви са нейните предимства в сравнение с класическото медикаментозно лечение?

Тя ни позволява по-фино да определим дозата на подаваното лекарство и да поддържаме много по-точни и стабилни нива в кръвта в сравнение с която и да е от терапиите през устата. В резултат е много по-голяма възможността да достигнем до такова равновесно състояние при пациента, при което да намалим до минимум епизодите му на сковаване и неподвижност, и то без да се засилят допълнителните неволеви движения в крайниците. Това води до значимо възвръщане на самостоятелността, а за някои – и възможността да продължат при определени условия професионалните си ангажименти. Това лечение е подходящо за пациенти в късен стадий на идиопатична болест на Паркинсон, при които не са налице тежки, недобре компенсирани соматични заболявания и имат постоянен болногледач.

Какви са медицинските критерии за подбор на пациентите за терапия с интестинален гел? Как се поставя устройството?

Медицинските критерии са подробно описани от НЗОК. Оценява се дали става дума за клинично сигурна идиопатична болест на Паркинсон, дали е в късен стадий, каква е тежестта на двигателните симптоми идр.  

След заверката на протокола в НЗОК пациентът се приема в клиниката, като се поставя временна назо-дуоденална сонда, през която започва лечение с  леводопа-карбидопа интестинален гел. Обучават се пациентът и близките му за работа с устройството. Обучението продължава и след поставяне на гастростома, докато се извършва по-финото дозиране на медикамента.

Как пациентът може да кандидатства за тази терапия?

Първоначалната оценка на пациентите дали отговарят на медицинските критерии, стартът на лечението и проследяването се осъществява в два центъра в България. Единият център е при нас в УМБАЛ „Александровска“ София, а другият е в МБАЛНП „Св. Наум“. Към нашия център пациентите може да се насочат от проследяващ невролог/ОПЛ или да се самонасочат към специализираната ни комисия в УМБАЛ “Александровска“, Клиника по неврология. След оценка на пациента, ако той покрива критериите и желае такова лечение, се подготвят документи и той бива представен на единия постоянен експертен съвет по неврология. След одобрение документите се внасят в НЗОК.

Източник: Zdrave.net

Свързани новини