История и лечение на болестта на Паркинсон от древността до днес: XVI век, част 3

maxresdefault

ШЕСТНАДЕСЕТИ ВЕК

Част 3

Италианският художник, инженер и учен Леонардо да Винчи (1452-1519 г.) изучавал също анатомия, физиология и медицина. Той си водил тайни бележки, в които записвал и скицирал идеите и наблюденията си. Наблюдавал хора, чиито симптоми наподобяват тремора, свързан с паркинсоновата болест. Леонардо пише в записките си, че “ще видите…..тези, които…..движат треперещите си части, като главата или ръцете, без разрешението на душата; душата с всичките си сили не може да спре треперенето на тези части.“

Примери за препратки към симптомите на паркинсон има в пиесите на Уилям Шекспир (1564-1616 г.). Във втората част на „Хенри VI”, в разговор между Дик и Лорд Сей, се споменава „трепереща парализа“. Лорд Сей обяснява на Дик, че причината за неговото треперене е треперещата парализа, а не страх. Дик пита Лорд Сей: “Защо трепериш, бе, човече?“, а Сей отговаря: „Треперя от парализата, не от страх!“

Джон Джерард (1545-1611/12 г.) е английски ботаник, известен със своята градина от лечебни растения. Той следвал медицина и пътувал много в качеството си на корабен лекар. През 1597 г. публикува каталог на растенията, които отглежда в градината си в Холборн. Това всъщност е превод на един илюстриран справочник на билките на латински език от 1583 г. В своя каталог Джерард пише за салвията, че „тя усилва сухожилията, възстановява здравето на онези, които страдат от парализа поради влага, спира клатенето или треперенето на крайниците“. Той също така посочва, че зеле, акаркара (планинска маргаритка) и див пелин помагат за лечението на тремора на „сухожилията“.

Свързани новини