История и лечение на болестта на Паркинсон от древността до днес: От Джеймс Паркинсон до първия известен пациент, част 4

index


ОТ ДЖЕЙМС ПАРКИНСОН ДО ПЪРВИЯ  ИЗВЕСТЕН ПАЦИЕНТ

Част 4

За първи път в новата история болестта на Паркинсон е описана формално в „Есе за треперещата парализа“, публикувано през 1817 г. от лондонския лекар Джеймс Паркинсон (1755-1824 г.). В него Джеймс Паркинсон описва анамнезата на шест души със симптоми на заболяването, което впоследствие носи неговото име. Необичайното за такова едно описание е това, че самият той в действителност не е преглеждал всички тези пациенти лично, а ги е наблюдавал по време на техните ежедневни разходки. Целта на есето му е да документира симптомите на заболяването, които описва като „неволево треперене, с отслабена мускулна сила, в крайниците, които са в покой, дори и да имат опора; със склонност тялото да се привежда напред, като преминава от ходене към бягане; сетивата и интелектът остават непокътнати.“

ПЪРВОТО ЛЕКАРСТВО

В периода между 1827 и 1831 г. английският лекар Джон Елиътсън (1791-1868 г.) публикува в списание „Лансет“ статии за болестта, които в основата си се състоят от описания на клинични случаи, въпреки че някои от тези, които описва, вероятно в действителност не са имали болестта на Паркинсон. Сред предпочитаните от него методи на лечение били кръвопускане, индуциране и поддържане на „добра гной“ (приемана за белег на оздравяване), обгаряне, прочистване на червата, нискокалорична диета и лечение с живак, сребърен нитрат, арсен, цинков сулфат, медни съединения и приемане на желязо заедно с малко тъмна бира под формата на тоник. Елиътсън претендира, че е създал първото известно лекарство за лечение на паркинсон. Той предполага, че много млади пациенти биха могли да бъдат излекувани, дори и не напълно, с железен карбонат. По друг повод съобщава, че „болестта веднага и завинаги отстъпила“, когато лекувал с желязо един пациент, който не се повлиявал от другите видове лечение. Това се случва повече от век преди да бъде установено, че желязото е от съществена важност за образуването на L-dopa.

ПЪРВИЯТ ПАЦИЕНТ, ИЗВЕСТЕН ПО ИМЕ

Философът и дипломатът Вилхелм фон Хумболт (1767-1835 г.) описва в писмата си от 1828 г. до смъртта си през 1835 г. собствената си анамнеза, която предоставя по-пълно описание на симптомите на болестта на Паркинсон, отколкото ги е описал самият Джеймс Паркинсон. Те включват статичен тремор и особено проблеми с почерка, които Хумболт нарича „особена тромавост“ и които според него се дължат на разстройство в способността за извършване на бързи сложни движения. Освен че ясно описва акинезия, той е и първият, който описва като симптом микрографията (проблемите с почерка). Освен това Хумболт отбелязва и типичната си стойка на болен на Паркинсон. През следващите векове има инцидентни препратки към това, което може да са били (или да не са били) някои от симптомите на болестта на Паркинсон от страна на Тулмуш (1833 г.), Хол (1836 г., 1841 г.), Елиъсън (1839 г.) и Ромберг (1846 г.). При все това обаче заболяването останало слабо познато.

Свързани новини