След 2000 г. леводопа, широко се използва в лечението на болестта на Паркинсон, а също МАО-Б инхибиторите и допаминовите агонисти. Освен това още много варианти на всеки един от тях се използват, оценяват или въвеждат в употреба. Основните нови средства за лечение на паркинсон са различни форми на леводопа, дълбока мозъчна стимулация и катехол-орто-метил-трансферазни (COMT) инхибитори. Въпреки че има твърдения, че чрез трансплантация на стволови клетки може да се лекува болестта на Паркинсон, тези опити впоследствие претърпяват неуспех във всички клинични проучвания. Освен тези методи има множество нови подходи за лечението на паркинсон, които са все по-разнообразни и със съмнителна научна стойност.
След хилядолетия на описване и лекуване на болестта на Паркинсон и въпреки огромните ресурси, използвани за разработването на нови терапии, за всеки един от методите на лечение на паркинсон е установено, че има сериозни недостатъци. Дефинитивната терапия – терапия, която е способна категорично да се справи със симптомите без странични ефекти, предстои да бъде открита.
