История и лечение на болестта на Паркинсон от древността до днес: Древна Гърция и древен Рим, част 2

12-01-05-32800_1

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ И ДРЕВЕН РИМ

Част 2

В „Илиада“, която се счита, че е написана от Омир (заедно с „Одисея“) през осми век пр.н.е., седемдесетгодишният цар Нестор разказва за симптоми, които приличат на симптомите на болестта на Паркинсон. Той отбелязва, че все още участва във битките, но вече не може да се състезава в спортните състезания: „крайниците ми вече не ме слушат, приятелю, нито краката, нито ръцете, както някога свободно от раменете се движат“.

Еразистрат от Кеа (310 – 250 г.пр.н.е.) е гръцки анатом и личен лекар на Селевк I Никатор Сирийски. Заедно с друг гръцки философ, Херофил, той основава Александрийската медицинска школа.

Римският лекар Целий Аврелиан пише, че Еразистрат от Кеа описва „замръзването“, което се появява при болестта на Паркинсон, което нарича с термина „парадоксос“ – вид парализа, при която ходещ човек внезапно спира и не може да продължи, но след известно време продължава да ходи.

Авъл Корнелий Целз (ок. 25 г.пр.н.е. – ок. 50 г.сл.н.е.), въпреки че самият той не е лекар, съставя енциклопедия, озаглавена „Де артибус“ (25 г.сл.н.е. – 35 г.сл.н.е.), която включва De medicina octo libri (Осемте книги на медицината). Той съветва на страдащите от тремор на „сухожилията“ да не се дават лекарства, предизвикващи повръщане, или диуретици и е против баните и сухата сауна.

За заболяването били показани освобождаване от тревогите, разтриване на крайниците, упражнения с топка и разходки. Пациентът можел да яде всичко, което пожелае, но трябвало да ограничи сексуалната си активност. Ако случайно се поддадял на изкушението, след това трябвало да бъде разтриван в леглото с маслиново масло, но не от мъже, а от момчета. Разграничавали финия тремор от по-силното треперене, което е неволево движение и прилича на тремора в покой. То можело да се облекчи с топли компреси и чрез кръвопускане.

Педаниус Диоскоридис (ок. 40 г.сл.н.е. ок. 90 г.сл.н.е.) е древногръцки лекар, фармаколог и ботаник от Аназарб, Киликия, Мала Азия, който практикува в древния Рим по времето на Нерон. Диоскоридис е известен с книгата си De Materia Medica, която е предшественик на всички модерни фармакопеи и е един от най-влиятелните ботанически трудове в историята. Диоскоридис пише, че тестисите на бобър, приготвени с оцет и рози, помагат не само на „летаргичните“, но и повлияват добре треперенията и конвулсиите, както и всички болести на нервите, независимо дали сместа се приема през устата или се намазва върху кожата, и че има загряващо свойство.

Симптоми на паркинсоновата болест са описани от древногръцкия лекар Гален (129-200 г.сл.н.е.), който практикувал в древния Рим. Гален пише за тремори на ръката при покой. Има много трудове относно нарушенията на двигателната функция, включително книгата „За тремора, трептенето, конвулсиите и треперенето“. Той разграничава различни форми на треперене на крайниците в зависимост от произхода и това как изглеждат. Отбелязва, че възрастните хора имат тремор поради намаляване на способността им да контролират движението на крайниците си. Ключът към успешната борба с тремора според него е да се премахне непосредствената причина, но за хората в напреднала възраст това не било осъществимо. Гален описва страдащия от „каталепсия“ като човек с широко отворени очи и безумен поглед, който лежи като изтукан в леглото, все едно, че е от дърво. Такъв човек има също тремор и запек и определени психиатрични симптоми.

Свързани новини