История и лечение на болестта на Паркинсон от древността до днес: Древна история, част 1

index

ИСТОРИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТТА НА ПАРКИНСОН ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС

ДРЕВНА ИСТОРИЯ

Част 1

Болестта на Паркинсон се дължи на недостатъчно образуване и активност на веществото допамин. За хората винаги е съществувал и съществува рискът от дефицит на допамин. Въпреки че честотата на възникване на болестта на Паркинсон с времето се е увеличила, това заболяване в известна степен съществува, откакто човек съществува. В историята многократно се споменават симптоми на болестта на Паркинсон.

ДРЕВНА ИСТОРИЯ

Представителите на една древна цивилизация в Индия практикували медицинска доктрина, наречена Аюрведа. Те вярвали, че Аюрведа е божествено откровение на върховния хиндуистки бог Брахма, когато се събудил, за да претвори Вселената. Древните индуси описали симптомите на болестта на Паркинсон, която наричали Кампавата, още 5000 г. пр.н.е. За лечението на Кампавата използвали мукуна пруриенс – тропическо растение от сем. Бобови, което наричали Атмагупта. Семената на мукуна пруриенс са естествен източник на терапевтични количества L-dopa. Mукуна пруриенс е най-старият известен метод за лечение на симптомите на болестта на Паркинсон и се използва и до днес.

Симптомите на болестта на Паркинсон са описани в най-стария медицински текст

„Сувен“ е най-старият съществуващ и до днес китайски медицински текст. Той е написан приблизително през 500 г. пр.н.е. Съставен е от две части, всяка от които съдържа осемдесет и една глави или трактати под формата на разговор (въпроси и отговори) между митичния Хуанг ди (Жълтият император) и неговите министри. Първият текст, „Сувен“, познат също като „Основни въпроси“, обхваща теоретичните основи на китайската медицина и нейните диагностични и терапевтични методи. В текста също се описват симптомите на болестта на Паркинсон.

Твърди се, че симптомите на болестта на Паркинсон се споменават както в Стария, така и в Новия Завет. Като възможна препратка към паркинсонизъм се цитира следното описание на старостта в Стария завет: „кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат“ (Еклесиаст 12:3) и следното описание в Новия Завет: „и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи“ (Лука 13:11).

Свързани новини