Как музиката преобрази един човек с Паркинсон

Dancing couple

Вдъхновяваща история за силата на танца и на човешкия дух

Преди паркинсоновата болест да промени живота му, Лари Дженингс обичал да пее, да танцува и да свири на китара.

Десет години след поставяне на диагнозата му, 73-годишният жител на Оклахома отново може да танцува със съпругата си, благодарение на лечебната сила на музиката.

Забележителното подобрение на Лари Дженингс е записано на видео, което придоби изключителна популярност в Интернет, след като неговата физиотерапевта Анисия Гънлок го сподели във Фейсбук.

Във видео клипа, публикуван в началото на месец януари, се вижда как първоначално Дженингс с мъка се придвижва в дома си в Хартшорн, Оклахома, дори с помощта на проходилка.

Когато обаче Анисия Гънлок пуска музика от мобилния си телефон, веднага се забелязва подобрение в походката на Дженингс. Само след няколко минути той захвърля проходилката и дори повежда Гънлок в танц.

„Никога не бях виждала подобно нещо“, споделя Гънлок. Тя разказва как след първия физиотерапевтичен сеанс с Дженингс, при който не е отбелязан напредък по отношение на походката, се прибрала вкъщи и започнала да проучва терапии за паркинсоновата болест – невродегенеративно заболяване, което може тежко да ограничи движенията на пациента.

Попаднала на проучване, което използва музика, за да помогне на пациенти да подобрят походката си, и решила да приложи този метод при Дженингс. Отнело ѝ доста време да открие подходяща песен – нито твърде бърза, нито твърде бавна. Накрая се спряла на „Добрите стари момчета като мен“, кънтри хит на Дон Уилямс от 1979 г.

„Когато след няколко дни отидох при Лари и му пуснах песента, това, което последва, беше удивително. Резултатът беше буквално светкавичен“, разказва тя. В един момент на клипа се вижда, че Дженингс също си тананика „Добрите стари момчета“. От 5 януари досега видеото е събрало повече от девет милиона гледания.

„Наистина се радвам, че толкова много хора са го видели“, казва Кати, съпругата на Дженингс и добавя, че повечето от зрителите споделили, че се разплакали, когато съпругът ѝ започнал да танцува.

„Сега танцува с всеки, който е под ръка“, разказва Кати и добавя, че със съпруга ѝ танцуват из цялата къща.

Тя споделя, че близките на болните от паркинсон често се обезсърчават в хода на прогресиране на заболяването, което отнема двигателните и говорните способности на любимите им хора. Самата тя обаче винаги се е надявала, че състоянието на съпруга ѝ ще се подобри. „При неговото заболяване човек не трябва да се предава. Дори се надяваме, че ще има още по-голямо подобрение“, добавя тя.

Силата на музиката и танца

Музиката и танците отдавна се използват при пациенти с Паркинсон за подобряване на координацията и двигателните умения. Подобно на много свои колеги в световен мащаб, няколко канадски учени полагат усилия да изследват по-задълбочено терапевтичните ползи от музиката за хора като Дженингс.

„За момента никой няма представа какво точно се случва в мозъка, за да се получат тези резултати“, обяснява Джесика Гран, преподавател в Западния университет в Онтарио, която изследва начина, по който мозъкът на хора с двигателни нарушения като тези при паркинсоновата болест, обработва музиката и ритъма.

Изглежда има „големи различия“ в това как пациентите с Паркинсон реагират на музика. При някои от тях като Дженингс например, резултатът е мигновен, докато при други има много по-слаба реакция или няма подобрение.

„Един от въпросите, които наистина ни интересуват, е защо музиката има ефект при определен пациент“, обяснява Гран.  Една от хипотезите е, че музиката дава възможност на човека с Паркинсон да заобиколи „дефектните“, в следствие на заболяването неврони. Учените са установили, че много пациенти изпитват затруднения с вътрешно генерирани движения при ставане, при прекосяване на стаята, защото до мозъка им не достига сигнал, който трябва да им подскаже, че трябва да извършат тези движения. Рефлексните движения обаче, като хващане на подхвърлена топка или танцуване с музикален съпровод изглежда остават непокътнати от заболяването.

Физиотерапевтката Анисия Гънлок казва, че е решила да сподели своя видео клип в Интернет с надеждата, че ще помогне и на други пациенти с Паркинсон, както и на терапевтите, които работят с тях. Освен добър терапевтичен метод, те са и начин за поддържане на социални контакти при хората с това заболяване, които често живеят в изолация.

Източник: www.CTVNews.ca

Свързани новини