Лекарства за диабет и риск от болест на Паркинсон

Повишеният риск от болест на Паркинсон при пациенти с диабет може да бъде намален в зависимост от вида на лекарствата, предписвани за лечение на диабета. Данните сред населението за риска от  Паркинсон при пациенти, приемащи по-нови  лекарства, използвани при диабет, са оскъдни.

В настоящото проучване Brauer и сътр. сравняват риска от болестта на Паркинсон при пациенти с диабет, изложени на тиазолидиндиони (глитазони), агонисти на рецептора на глюкагон-подобния пептид-1 (GLP-1) и инхибитори на дипептидил пептидаза 4 (DPP4), с риска от болестта на Паркинсон при потребители на всякакви други перорални лекарства за понижаване на глюкозата.

Проведено е популационно проучване, използващо ретроспективни данни за първичната помощ. Пациенти с поставена диагноза диабет и минимум две рецепти за лекарства за диабет между януари 2006 г. и януари 2019 г. са включени в проучването.

Основната цел е регистриране на диагноза болест на Паркинсон сред проследените пациенти. Сравнен е риска от Паркинсон при лица, лекувани с глитазони или DPP4 инхибитори и / или GLP-1 рецепторни агонисти, с лица, лекувани с други антидиабетни средства, използващи регресия на Кокс, с обратна вероятност за претегляне на лечението въз основа на оценките за склонност. Резултатите са анализирани отделно за потребители на инсулин. Сред 100 288 пациенти (средна възраст 62,8 години), 329 (0,3%) са диагностицирани с болест на Паркинсон по време на средното проследяване от 3,33 години.

Честотата на Паркинсон е 8 на 10 000 човеко-години при 21 175 пациенти, използващи глитазони, 5 на 10 000 човеко-години при 36 897 пациенти, използващи DPP4 инхибитори и 4 на 10 000 човеко-години при 10 684, използващи GLP-1 миметици, от които на 6861 са предписани GTZ и/или DPP4 инхибитори преди да се използват GLP-1 миметици.

В сравнение с честотата на Паркинсон в групата за сравнение (10 на 10 000 човеко-години), коригираните резултати не показват данни за някаква връзка между употребата на глитазони и болестта на Паркинсон [коефициент на честота (IRR) 1,17; 95% доверителен интервал (CI) 0,76–1,63; P = 0,467], но има сериозни доказателства за обратна връзка между употребата на DPP4 инхибитори и GLP-1 миметици и началото на болестта на Паркинсон (IRR 0,64; 95% CI 0,43–0,88; P <0,01 и IRR 0,38; 95% CI 0,17–0,60; съответно P <0,01).Резултатите за потребителите на инсулин бяха в същата посока, но размерът на тази група е малък.

Честотата на болестта на Паркинсон при пациенти с диабет варира значително в зависимост от полученото лечение за диабет. Използването на DPP4 инхибитори и/или GLP-1 миметици е свързано с по-ниска честота на Паркинсон в сравнение с употребата на други перорални антидиабетни лекарства.

Източник:

  1. Ruth Brauer, Li Wei, Tiantian Ma, Dilan Athauda, Christine Girges, Nirosen Vijiaratnam, Grace Auld, Cate Whittlesea, Ian Wong, Tom Foltynie, Diabetes medications and risk of Parkinson’s disease: a cohort study of patients with diabetes, Brain, Volume 143, Issue 10, October 2020, Pages 3067–3076, https://doi.org/10.1093/brain/awaa262

Свързани новини