
Салвадор Дали е испански каталунски художник, сюрреалист.
Роден е на 11 май 1904 г. в град Фигерас, област Каталуния.
Първоначалното си художествено образование получава в Общинското художествено училище. През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства. Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид, дълга коса, бакенбарди. През 1925 г. за пръв път прави самостоятелна изложба в Барселона. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди завършването си заради изказването си, че никой преподавател не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за първи път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Там се запознава и с Миро, който го убеждава да остане в Париж.
През 1929 г. се среща за първи път бъдещата си жена Гала. Тя е десет години по-възрастна от него и го вдъхновява за много от произведенията му на изкуството през целия им съвместен живот. Гала действа и като бизнес мениджър на Дали.
Той продължава да я рисува, дори когато и двамата са в по-напреднала възраст. Сложните им отношения, с продължителност повече от петдесет години, са „описани“ от каталунския композитор Ксавие Бенгерел в операта „Аз Дали“.
През 1934 г. художникът за първи път представя произведенията си на изложба в Америка. Следват изложби в Лондон и Париж.
През 1940 г. Дали контактува с най-известните за времето си художници, поети и писатели, като има противоречиви отношения с някои от тях. През 1940 г. по време на Втората световна война Дали и Гала заминават за САЩ, където живеят в продължение на осем години. Присъствието на Дали в Ню Йорк е важно за развитието на града като център за световното изкуство в следвоенните години.
Интересите на Дали не се ограничават само в сферата на живописта. Той изработва бижута, стереоскопични фигури, декори за филми. Проявява силен интерес в областта на природните науки и математиката.
През 1960 г. Дали започва работа над театър-музей „Дали“ в родния си град – Фигерес, който запълва по-голямата част от времето му и енергията му, до откриването му през 1974 г.
През 1964 г. художникът е награден с едно от най-важните отличия в Испания- Големият кръст на Изабела Католичката.
През 1979г. той става член на Френската академия на изящните изкуства и прави голяма изложба в центъра Жорж Помпиду в Париж. През 1972 г. Испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата Маркиз на Пубол. Биографите на Салвадор Дали почти нищо не говорят за паркинсоновата болест, от която е страдал художникът през последните години от живота му. Подробности не се знаят, но почеркът му категорично свидетелства за това заболяване.
На 10-ти юни 1982 г. съпругата му Гала умира и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. През 1984 г. в спалнята му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен. Макар и с тежки изгаряния, той се завръща във Фигерас.
Умира в родния си град на 23-ти януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност и е погребан в криптата на своя театър-музей. На негово име е наречен астероида 2919 Дали, открит през 1981 г.