Нова хипотеза разделя болестта на Паркинсон на два подтипа

rays-516326_960_720

Болестта на Паркинсон (БП) би могла да бъде класифицирана на два подтипа, съобразно мястото на засягане в нервната система, предлагат резултатите от ново проучване, публикувано в списание the Journal of Parkinson’s Disease.

Най-общо нервната система се разделя на две части: централна нервна система (ЦНС), състояща се от главния и гръбначния мозък, и периферна нервна система (ПНС), обхващаща всички останали нервни структури, включително нервните сплитове в червата.

„Дискусията за първоначалното място на поява на БП е нарича от учените „теория или-или”, тоест или болестта започва от мозъка, или от червата. Въпреки това, няма категорични доказателства в подкрепа на тази хипотеза и в хода на нашето изследване се запитваме дали БП не започва и от двата дяла на нервната система едновременно”, казва д-р Натали ван ден Верге от университета в Орхус, Дания.

“В някои случаи при аутопсии на починали с БП се установява, че в мозъка няма характерните засягания на типични места като например ядрото на блуждаещия нерв в мозъчния ствол. Целта на нашето проучване е да разберем дали теорията, че болестта почва от нервните сплитове на червата или от ЦНС е вярна”, обяснява д-р Пер Боргхамер.

Авторите се фокусират върху типичен симптом на БП, а именно нарушението в частта на съня, свързан с бързи очни движения (REM- съня). Нарушението се характеризира с интензивно движение на ръцете и краката и един вид физическо разиграване на съня.

Това често се появява в ранни етапи на болестта, но при някои пациенти липсва. Учените обясняват този факт със закономерността, че нарушението на съня е налично при първо огнище на БП в ПНС, но не и при страдащи с първично огнище в ЦНС.

Изключвайки наследствените форми на БП (които са причинени от специфични генни мутации, които се унаследяват), учените смятат, че някои мутации се асоциират с теорията за първично засягане на ЦНС, например промените в PARKINPARK7 или PINK1 гените, докато изменения в други гени: GBA и SNCA, са свързани с хипотезата за първично огнище на болестта в ПНС. Тази хипотеза би променила основно посоката на проучване и терапия на болестта на Паркинсон, с това че лечението би било специфично спрямо дяла от нервната система, обхванат от заболяването.

“Освен това е възможно предотвратяването на развитието на БП с първично засягане на чревните нервни сплитове чрез прилагане на пробиотици, фекална трансплантация и противовъзпалителни препарати, заявява д-р Боргхамер.

Свързани новини