Паркинсон смущава движението и общуването

Болестта на Паркинсон е съпътствана от редица промени в общото състояние на човек, които варират спрямо прогресирането на заболяването. Те се делят на две основни групи – моторни, тоест засягащи движението на болния, и немоторни, изразяващи се най-вече в когнитивни, невро-поведенчески и други проблеми.
При всеки паркинсоник симптомите се изявяват с различна сила и зависят не само от хода на болестта, но и от индивидуалното му състояние.
Групата на моторните симптоми при Паркинсон включва редица нарушения на двигателните умения. Най-разпространеният симптом, който почти винаги се свързва с болестта, е т. нар. тремор при покой на тялото, който се появява при 70 на сто от болните. Типично за Паркинсон е треперенето на едната ръка или единия крак, като впоследствие то се разпространява двустранно. Треморът може да се изяви и при други части на тялото като устните, езика или брадичката, като по-често той се появява при стрес, по-голяма възбуда и вълнение. Макар че е сочено за основен белег при заболяването, треперенето може да не се изяви при всички засегнати от него. Освен това, някои хора с болест на Паркинсон могат да изпитват усещане за вътрешен тремор, което е незабележимо за останалите.
Друг характерен симптом сред моторните нарушения е мускулната ригидност, която води до усещането за стегнатост и скованост на мускулите. При това състояние болният чувства, че краката му са буквално „заковани за пода”. В началото на болестта тези проблеми може неправилно да бъдат приписвани на артрит или други ревматични заболявания.
Налице е още т. нар. постурална нестабилност, при която се губи чувството за баланс и равновесие, което повлиява на цялостната стойка на тялото и може да създаде риск от контузии и наранявания.
Към моторните симптоми на болестта на Паркинсон се числи и брадикинезията, т.е. цялостното забавяне на движенията. Тя повлиява на обикновени физически действия като ходене, изкачване и слизане по стълби, преобръщане в леглото нощем. Отразява се също така на ежедневния тоалет на болния, който изпитва затруднение при къпане, миене на зъбите, сресване. Всички те започват да изискват както повече усилия, така и време. Болният започва да върви с по-ситни и бавни стъпки, променя се стойката му. Това състояние оказва влияние и на дейности от фината моторика, сред които писането – почеркът на болния става по-дребен и неразбираем.
Брадикинезията повлиява и цялостно на автоматизма на движенията, засяга несъзнателни движения като мигане, усмихване и жестикулациия. Променя се и изражението на болния, чието лице може да придобие подобен на маска вид, характеризиращ се с втренчен поглед и апатично излъчване.
Сред моторните симптоми се нареждат още нарушения в речта, отслабване на силата на гласа, а при по-напредналата фаза на заболяването – забързване на говора, съпътствано със сливане на думи и „заваляне”. Възможно е да се наблюдават проблеми с преглъщането, което да води до изтичане на слюнка. Брадикинезията не се проявява с еднаква сила и интензитет през цялото време и в този смисъл може да е по-видимо изразена при едни движения, а при други не.
При някои от болните от Паркинсон се наблюдава и т. нар. акатизия – състояние, което се характеризира с чувство за нервност, желание за постоянно движение и невъзможност за стоене в седнало положение – при седене болният има желание за непрекъснато поклащане и люлеене на краката или кръстосването им.
Съществуват различни терапии, прилагани при болест на Паркинсон, които зависят пряко от степента на развитието на симптоматиката. В ранните стадии моторните симптоми се контролират сравнително ефективно от антипаркинсонови медикаменти, приемани през устата. С напредването на болестта моторните симптоми, които се явяват сериозна пречка за ежедневието на пациентите, все по-трудно се повлияват от пероралнитемедикаменти. Тогава е препоръчително да се премине към една от асистираните с устройства терапии за Паркинсон, които включват интестинален гел, апоморфин (инжектиране/интравенозна инфузия) и дълбока мозъчна стимулация (ДМС).
Към момента българската здравна каса поема изцяло лечението с помпените (инфузионните) терапии като помпа с интестинален гел и апоморфин. Те са свързани с прилагането на леводопа заместителна терапия. Дълбоката мозъчна стимулация представлява хирургична интервенция, при която в мозъка се имплантират електроди, действащи на принципа на байпаса. Тя обаче все още се заплаща напълно от пациентите.

Източник: вестник „Над 55“