Примерни еднодневни менюта за хора с Паркинсон

Menu

Ако имате близък с Паркинсон, сигурно сте информирани за всичко, свързано с терапията на заболяването. Храненето, обаче, е не по-малко важно за повлияването на болестта.

Тъй като Паркинсон основно засяга нервната система, добре е човекът, за когото се грижите, да консумира преди всичко храни, богати на витамините от групата В (зелени зеленчуци, яйца, риба), а също да му осигурявате лека и лесно усвоима храна, богата на микроелементи (пълнозърнести храни, млечни продукти, авокадо), сред които особено важен е магнезият.

Освен това, тъй като хората с паркинсонова болест често страдат от запек, за тях е важно да приемат храната на малки количества, но по-често. Трябва да се избягват всички твърди и консервирани храни, които затрудняват храносмилането и водят до затегнат стомах.

В две поредни статии ще Ви предложим примерни менюта, разработени от английската диетоложка Катрин Холдин, специално за облекчаване на симптомите на болни от паркинсон. Те ще Ви помогнат да изберете храните, които най-добре подхранват мозъка, мускулите, костите и вътрешните органи на Вашия близък. Не е задължително стриктно да се придържате към включените в менюто ястия, нито задължително да следвате броя на храните, изброени за обяд, вечеря или закуска. Менютата са ориентировъчни.

Забележка: Винаги се съобразявайте с хранителните особености на Вашия близък (алергии, непоносимост). При необходимост се консултирайте с лекар!

МЕНЮ 1:

Закуска

– Топла пълнозърнеста каша от овесени ядки, мюсли, корнфлейкс или др.
– Прясно мляко (ако човекът, за когото се грижите, има непоносимост към протеините в млякото, изберете соево мляко, което можете да намерите в по-големите супермаркети)
– Плодов сок (неподсладен)
– Кафе или чай

Междинна закуска без протеини

– Айрян
– Две порции пресни плодове (банани, грозде, парчета ананас, резенчета портокали, киви или друг плод по избор)

Обяд

– Сандвич с пълнозърнест хляб, пуешко месо, кашкавал, маруля, майонеза
– Варено яйце
– Кисела краставичка
– Прясно мляко (соево мляко) или плодов сок
– Кафе или чай

Следобедна нископротеинова закуска

– Шепа фъстъци или печено кашу

Вечеря

– Бистра супа с месо и зеленчуци
– Предястие, което да съдържа скариди и сотирани зеленчуци
– Кафяв ориз
– Соев сос
– Фурми или смокини

Какво сме включили в това меню?

За тялото, мозъка и нервната система*: пълнозърнена каша/мюсли, прясно мляко, плодове (и плодов сок), пълнозърнест хляб, пуешко, кашкавал, яйце, ядки, скариди, зеленчуци, кафяв ориз, сушени фурми и смокини.
Храни, съдържащи пребиотици (специални фибри, които стимулират растежа и развитието на полезните бактерии в червата): пълнозърнест хляб, банан, маруля, фъстъци, кашу, лук.
Храни, съдържащи пробиотици („полезни“ бактерии, които се намират в червата и „отговарят“ за имунитета на организма): айрян, кисела краставичка.

МЕНЮ 2:

Закуска

– Пържено или варено яйце
– 1 бр. кюфте от телешко месо
– Филия препечен пълнозърнест хляб с масло
– Кисело мляко с парченца банан
– Плодов сок
– Кафе или чай

Нископротеинова или безпротеинова закуска

– Смути с плодове и мляко от ядки (бадемово, соево или др.)
– Крекер от ръжено или пълнозърнесто брашно с фъстъчено масло

Обяд

– Супа от леща или грах
– Крекери от пълнозърнесто брашно
– Кашкавал
– Маслини
– Зеленчуков сок
– Кафе или чай

Следобедна закуска без протеини

– Пуканки

Вечеря

– Печена сьомга
– Сварена киноа или печен картоф с масло
– Аспержи
– Нарязан домат
– Кисело зеле
– Пълнозърнесто хлебче
– Половин пъпеш

Какво сме включили в това меню?

За тялото, мозъка и нервната система*: яйца, месо, пълнозърнест хляб, кисело мляко, банан, плодове (и плодов сок), пълнозърнести крекери, фъстъчено масло, супа от леща или грах, кашкавал, маслини, пуканки, сьомга, киноа или печен картоф, аспержи, домат, пълнозърнесто хлебче, пъпеш.
Храни, съдържащи пребиотици: пълнозърнест хляб, банан, фъстъчено масло, супа от леща или грах, аспержи, домат.
Храни, съдържащи пробиотици: кисело мляко, кисело зеле.

*ПОЯСНЕНИЕ: За да функционира добре, мозъкът, нервната система и тялото ни като цяло се нуждаят от различни витамини и микроелементи, които осигуряват постоянен приток на енергия. Сред тях има сложни въглехидрати (набавят се от овесени ядки, трици, кафяв ориз и бобови растения) и „добри мазнини“ (орехи, бадеми, кашу, зехтин, слънчогледово семе, ленено семе, масло от пшеничен зародиш, риба), които регулират ключовите аспекти на имунната система, кръвообращението, паметта и настроението.  Витамините от групата В (като черен дроб, пуешко месо, риба тон, яйчен жълтък, зелени листни зеленчуци и соя) подпомагат мозъчната дейност, борят се с депресията и отговарят за паметта.  Витамините A, C и E са мощни антиоксиданти, които се борят със свободните радикали. Добри източници на витамин А са черен дроб, сирене, яйца, кисело мляко. Витамин Е може да бъде набавен от жълти и червени зеленчуци и плодове като моркови, червени чушки, манго, пъпеш и кайсии. Най-много витамин C има в плодовете и зеленчуците като магданоз, броколи, карфиол, зелена салата, чушки, лимони, портокали.

Свързани новини